Стефан Дичев - Пътят към София

Здесь есть возможность читать онлайн «Стефан Дичев - Пътят към София» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят към София: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят към София»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роман "Пътят към София" - безспорно най-известното произведение на Стефан Дичев.

Пътят към София — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят към София», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ранените бяха стотици. Той знаеше броя им - ако през нощта не бяха докарали още - ала сега, в полумрака на деветте оловни купола, под паяжината от мъждукащи кандила, те му се струваха непреброими. Той като че ли ги гледаше с нови очи. Разноликото им страдание, което до вчера го смущаваше, както смущава всяко страдание, днес пораждаше в душата му неприсъща нему студенина и пресметлива злоба. Не само техният брой - броя на ранените в целия град ще научи; това ще е важно за Дяко, когато дойде пак.

Той измина пътечката между натъркаляните по земята стенещи мъже и през малката южна врата влезе в старото медресе, дето се помещаваше стаята на лекарите и операционната.

Както предполагаше, и тая сутрин доктор Грин го беше преварил. Кога наистина спи тоя космат булдог? И защо не си стои в тяхната болница, дето условията за работа са стократно по-добри, а иде постоянно в този ад?.. Ранобудността на прочутия английски лекар стесняваше Климента, караше го да се чувствува виновен, държеше го постоянно нащрек.

- Нещо ново, докторе? - попита той с уважение и подчертана любезност в гласа, след като двамата се поздравиха.

Климент говореше добре по французки, език, задължително изучаван в медико-хирургическата академия в Петербург, но често месеше и английски думи, тъй като беше схватлив в езиците и искаше да извлече всестранна полза, от принудителната си служба в болницата.

Рандолф Грин избърса ръце и хвърли кърпата в коша. Той едва ли бе навършил петдесет години, но изглеждаше много по-стар. Всичко в него беше късо, сплескано: бузите издути, носът широк, устата голяма, жабешка. Мустаците и горната част на страните му бяха бръснати, ала под развитите челюсти растеше гъста къдрава брада. Тя съвсем закриваше врата му и от това цялата му фигура изглеждаше още по-скъсена.

- Ново е старото, Буденов - рече той с оня пренебрежителен, необщителен тон, който Климент добре разпознаваше в гласовете на придошлите чужденци, когато те говореха с българи. - Нощес четирима, Буденов. Като влизах, свърши и подофицерът... оня, gangraena gasosa - припомни той.

Климент кимна в знак, че си спомня, облече престилката си, смени феса с платнено кепе, което едва закри меката му кестенява коса, и извика на един от санитарите да донесе ибрика с топлата вода. Тая болница не беше като английската или италианската, в нея нямаше милосърдни сестри.

- Не виждам доктор Ставрипуло? - попита Климент, докато миеше с четка ръцете си.

Ставрипуло бе дежурил през нощта и смяната му изтичаше чак днес на обяд.

- Исмаил бей нареди да си иде.

- Да си иде?

- Тридесет и девет и половина, Буденов. Не, не е червен вятър.

- Мислите... тифус?

Грин стисна жабешката си устна; нещо трепна в очите му.

- Още е рано...

Той не обичаше този цариградски доктор Ставрипуло. Не обичаше Исмаил бея, нито двамата арменци. Не обичаше лекари, които знаят само онова - а и него колко ли знаят? - на което някога са ги учили професорите им. В последните години хирургията крачеше с гигантски, епохални крачки. Нищо, че нощес умряха четирима и че денят не предвещава по-добро!.. Рандолф Грин беше ученик на Листер, на оня Джон Листер, който научи света, че карболът е враг на миазмите и заразите; той познаваше Пастьор, кореспондираше с Бергман и Шимелбуш, интересуваше се от постиженията на Пирогов, на Склифосовски, за които знаеше, че са някъде от другата страна на фронта... Той самият бе дошъл тук, в тая непоносима за него страна, с едничката мисъл да изпита неограничено и безнаказано във войната своите собствени теории по оперирането на огнестрелните рани. Как може тогава да съчувствува на лекари като Ставрипуло. Тоя грък, ако не го гледаха, би започнал операция, без дори да измие ръцете си.

- Ще трябва да се изчака - прибави той безучастно. - Добре, че при нашия занаят всичко е ясно още от първия момент.

Но Климент, когото вътрешните болести влечаха далеч повече от хирургията, каза:

- Ако наистина излезе typhus exanthematicus, тогава най-вероятно е доктор Ставрипуло да се е заразил тук.

- Защо тук? Целият ви град е пламнал. При тая ваша мръсотия... тая воня навред...

- Но ако все пак източникът на заразата е тук? - настоя Климент, като се преструваше, че не разбира пренебрежителния намек. - Спомняте ли си комплицирания случай с обривите. Вие сам благоволихте да ми обърнете внимание.

- Оня, който умря от възпаление?

- Да. Нали се колебаехте дали няма едновременно и тифус. Ставрипуло го лекуваше.

- Възможно. Но въшките, Буденов, въшките!.. Вие ги изпускате... - Грин се сети, че гъркът не е от чистоплътните, усмихна се хладно и с безпричинна враждебност попита:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят към София»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят към София» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътят към София»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят към София» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x