Стефан Дичев - Пътят към София

Думите й го стреснаха. Той знаеше, че тя не обича да се меси в личния му живот (както не бе позволявала да се месят в нейния), и затова намекът й, макар да го очакваше, му се стори прекалено прям и бърз.

Привечерта, когато тя пристигна, те наистина не бяха имали възможност да говорят. Толкова хора край тях... И особено баронът!.. И после, английският генерал със смешния си приятел... А и мисис Джаксън... Майка му беше светска жена; тя не можеше да го изложи пред тях, нямаше да изложи и себе си. Но сега тя явно го очакваше с намерението да говорят за Неда.

Той се опита да я отклони.

- Надявам се, че Сесил не ви е отегчавала с нейната бъбривост, мамо!

- Сесил! Милата... Клетото дете! Леандър, ти вършиш престъпление, Леандър! - нападна го тя изведнъж, остро, и то тъкмо с оръжието, от което той най-много се опасяваше.

- Може би искате да кажете, че не съм възпитал добре дъщеря си?

- Да... да! И това... И всичко!..

- Мамо, вие наистина сте изморена. Раздразнена сте от пътуването.

- И всичко, и всичко искам да кажа! - викаше тя, като се разхождаше ядосано и развяваше надлъж по стаята вишневочервения си копринен пеньоар. В същото време тя не преставаше да маже и да масира лицето си с помада. - Разведе се с Марго... дойде в тая дива страна...

- Защо ми напомняте? - пребледня той.

- Остави клетото дете без майка, да! Без възпитание, да! Без нежна грижа, да!

- Така е по-добре за Сесил... И вие знаете, вие знаете защо!..

- Знам! - спря се тя. - Знам. За една дреболия разби живота си. И на Сесил! И моя!..

- Вие наричате това дреболия?

- Чудеса! Случвало се е и на други!

- Мамо!..

- Ако вземеха всички да се развеждат... Ако вземат всички да пренебрегват светостта на църковния брак за едно нищо и никакво увлечение!

- Вие знаете, че аз не държа на църковните догми.

- Да, и това знам. Знам още, че ти си виновният за всичко!

- Не, не! - изкрещя той, като не можеше вече да се владее. - Вие... вие... наистина... Как можете тъкмо вие! Не, преди друго говорехте! Та тя ми измени - най-долно, най-гнусно... Залових я! Кажете, не й ли простих?.. А тя - пак! И пак й простих... О! - изпъшка той, като се отпусна на леглото, но миг след това отново скочи.

- Вие не разбирате ли, че аз се отвращавах вече от компанията й!.. От това ваше общество, което...

- И дойде тука, да? Пфу!

- Дойдох тука - рече той. - Да. Избягах. Не исках детето ми да диша тоя порочен, фалшив въздух. Да гледа! Да чува!.. Не, благодаря!.. И после, всичко това е отдавна свършено - каза Леандър, най-сетне овладял се. - Или може би тя ви праща? - прибави той с подозрение и внезапна надежда в гласа. А възможно ли е това непредизвестено пристигане да не е за Неда?..

Мадам Франсоаз остави бурканчето с помадата на нощната масичка, отиде пред огледалото и започна да разчесва оределите си боядисани коси.

- Ти знаеш много добре защо съм тука - каза тя предизвикателно.

- Предполагам, че сте се затъжила, най-сетне за нас! Сесил навършва в четвъртък дванадесет години!

- И твоите години знам. Четиридесет и четири - рече тя със същия глас.

- Благодаря, че ми напомняте, мамо.

- Трябва, Леандър... Но ти изглежда си оставаш все такъв наивен.

- Наивен?.. Вие ме наричате наивен?

- Да, за съжаление.

- Смешно! Преди малко вие бяхте, която ми говорехте за Марго. Тогава ли бях наивен или сега?

- И тогава, и сега... Ти приличаш на покойния си баща, мили мой. Не ме гледай така! Не ме карай да правя сравнение. Горкият, той никога не можа да разбере истинския живот. Все теории! Все високи принципи и някакви отвлечени мисли.

- И вие такъв ли ме виждате?

- Да те виждам?.. О, та ти винаги си бил такъв. Книжен.

- Благодаря.

- Принципиалност, дълг, високи изисквания... Да, да, разговори. Мислиш ли, че всички се интересуват само от това?

Той учудено я погледна. Не беше ли му говорил преди малко нещо подобно и Виторио?

- Странно тогава как се оправям с работата си като консул... А по-рано бях главен инженер на железницата!.. И изобщо...

- О, това е друго! - пресече го тя. - И баща ти беше най-добрият лекар, който познавам. Но да, това е друго. А аз говоря, мили мой... Знаеш ли защо ти измени Марго? - попита неочаквано тя.

Въпросът й силно го жегна.

- Не любопитствувам - изпъна се той несъзнателно. Мустаците му, правоъгълни и посребрени, едва забележимо тръпнеха.

Тя го гледаше в огледалото.

- Ти си прекалено добър, Леандър. 0, прекалено добър и доверчив... И много принципен, да. Възвишен... Мислиш ли, че това се харесва на жените?

- Зависи на кои жени! - отвърна той сухо, а неволно пак си спомни за разговора с Позитано.