Стефан Дичев - Пътят към София

- Радвам се...

- На всяка цена ще го вмъкна в кореспонденциите си, господа! - рече въодушевено мисис Джаксън и прелъстително се усмихна на младия домакин.

Позитано каза:

- Любопитно е, наистина, в коя от нашите столици бе сътворено това прословуто Завещание?

- Как, вие смятате, че е измислено?

- А вие да не би да го вземате за истинско?

- Разбира се. Тоест, не знам! Но читателят обича да го поразяват, маркизе! Представете си само: "Първата стъпка от един забулен в мистериозност план за завоюването на Европа!"...

- В него се споменава и Индия - рече, колкото се може по-незаинтересовано, Сен Клер.

- Ето! - извика кореспондентката. - Но това наистина е фантастично! Виждам заглавието с най-едър шрифт: "Стъпи ли здраво върху Босфора, Русия стъпва и върху Суец!" Или: "Как едно Завещание застрашава бъдещето на цялото човечество!"... Защо се смеете, маркизе?

- Не знаех, че имате такова въображение, скъпа мисис Джаксън!.. Продължете, господин Задгорски! Прекъснахме ви на най-любопитното място, съжалявам.

Филип се чувствуваше угнетен, ала го криеше умело. Разговорът отново го бе изхвърлил встрани. Трябва да й направя силно впечатление! Да разбере какъв съм аз; че съм като нея, като тях, мислеше упорито той, без да го съзнава, предполагайки, че не нещо друго, а тъкмо умението му да беседва, културата, идеите му биха били важни за нея.

- Говорехме за войната! - рече той и мигновено попадна на оня тържествен тоя, на който тъй лесно попадаше, колчем се случеше да приказва пред отбрано общество, и към който тая вечер някак естествено и мимо волята му се прибавяше и вълнение. - Да предположим невероятното! Да предположим, че руснаците спечелят войната!

Въпреки уговорката това бяха дръзки слова, недопустими за един българин в присъствието на турския приятел Сен Клер, ала тъкмо защото бяха дръзки и недопустими, тъкмо защото неведнъж бяха измъчвали и него самия, Филип ги изрече с толкова самообладание, че всички го погледнаха изненадани.

- Русия сама предлага мир и в най-скоро време ще се оттегли зад Дунава - каза майорът.

- Да, знам, сиреч казвали сте ми. Но аз просто теоретически... ad libitum...

- Моля ви се, майоре, оставете го да говори!

Сен Клер кимна и Филип продължи, все по-силно развълнуван не от това, което говореше, а от вниманието, с което го слушаха.

- Мисълта ми, мисис Джаксън... мисълта ми, господа, е: какво би станало с нас, ако се случи тъй... че Русия не ни превърне в губерния, а просто - как да се изразя, - просто от българските земи образува, да речем, някаква държавица! Държавица, казвам, не държава, и това е точно така, защото където и да погледне човек, турското население живее тъй размесено с българското, че едва ли ще се намери някой, който безпогрешно би могъл да определи: дотук!.. Е, питам аз ония, които са започнали войната - те винаги говорят, че го правят в полза на българския народ! - питам: каква съдба може да има една такава държавица? Кому е нужна? С какво ще облагодетелствува тя гражданите си? Какви възможности ще им предостави? Защото, както се казва в Обществения договор на Жан Жак Русо... - И Филип беше готов да процитира един пасаж от прочутото съчинение, но Позитано се ухили, заклима с глава и той предпочете да продължи: - Какво бъдеще, казвам! Обширни пазари за търговията ли, както досега? Или развитие на индустрията? Или може би дипломацията на такава една държавица би играла някаква роля в европейския концерт?..

От вълнение той вече не можеше да седи на стола си и стана прав.

- Човек изпитва болка, като си помисли за всичко това! - рече той и наистина изпитваше болка. - В името на какво? На едни голи идеали!.. На едни гладни идеали, ще прибавя аз!.. Знам, известно ми е и няма да скрия пред вас, че дългата поредица от исторически неправди на предишните правителства са може би причината за... за... - Той не намери думата, почувствува, че губи почва, и побърза да продължи: - Но прокламираната конституция, господа! Да, перспективите за действително равенство!.. За общи възможности на турци и българи в една обща империя...

- Наистина, интересни мисли!

- Да - съгласи се с кореспондентката Сен Клер. - Може би малко повече смели, отколкото трябва...

- Господин майор!..

- Не, не, Задгорски. Аз ви разбирам. Във вашите думи има перспектива - и това ми харесва! Продължете спокойно, моля!

- Благодаря, господине!.. Прочее, това беше само едната страна на медала... А сега да видим какво губим при едно излизане от империята! - попадна пак на тона си Филип, дълбоко убеден, че една такава възможност вещае не само за него самия, но и за народа му гибелна участ.