Стефан Дичев - Пътят към София

И наистина, откак се завърна от Париж, дето бе учил юриспруденция, Филип беше изживял безброй разочарования, които не само го огорчаваха, но и дълбоко го обиждаха, макар и не точно тъй, както си мислеше сестра му. Той добре знаеше, че в отечеството си ще срещне прости, груби нрави, но това не му попречи да бъде уверен, че някак си животът му ще тръгне както той си го желае. Кроеше да се обкръжи с неколцина от по-издигнатите люде, синове на богатски като неговото семейства, които също са вкусили от културата и са готови да жертвуват за нея време и усилия. Той, разбира се, не смяташе да остава завинаги в мръсната кална София, но блазнеше го амбицията да направи малко-много за своя град, за благоустрояването му, за хигиенизирането, мислеше да подтикне хората към нови инициативи - ресторанти, може би казина... Естествено, и за процъфтяването на индустрията и търговията си бе мечтал (широките пазари на империята богато разкриваха такива възможности!), при все че самият той нямаше и най-малкото желание да се захваща за преуспяващата търговия на баща си...

И всичко бе отишло на вятъра! Хората тук като че ли не искаха да разберат неговите идеи. Толкова по-зле за тях!.. Той и без това си имаше свой път, свои идеали... Едва ли не изведнъж, защото копнежът бе тлял в душата му, той съзна, че неговите стремления са съвсем различни. Да избяга веднъж завинаги от еснафския, от провинциалния живот, който му се струваше вече нетърпим и противен; да намери някак си пътя към примамливия свят на висшите кръгове, за който с такава жажда четеше във вестниците и романите... Нима му липсват амбиция, упорство, образование, пари? Престоят в София щеше да бъде един етап, трамплин за нагоре - да го забележат, да разберат способностите му... Нали така са постъпвали и други българи, стигнали до султански съветници и князе на Самос и Молдова, или високите имперски сановници Кръстович и Пенчович, на които услужливи роднини го бяха представили при престоя му в Цариград... Като тях Филип често се виждаше в някое от имперските посолства - в Париж, Виена, Петербург, - виждаше се как разиграва голямата политика. Красавици с искрящи диаманти, високопоставени, титулувани мъже се мяркаха в мечтите му... Да, да, осъществимо беше всичко, той силно го вярваше; и не само в дипломацията, не само за него! Та не заемат ли и досега тези и какви ли не други постове хитрите, умели цариградски гърци?

Уви, войната, тя забърка всичко. Безумците, простаците, с тяхното лудешко въстание, което струва толкова много на нашия народ... И царската политика - да заграби Протоците; пък и не само Протоците!.. А мисис Джаксън все още говори за някакво русофилство, мислеше той, измъчван от противоречията, сред които се бе озовал, и виждайки изход единствено в това, да се държи здраво и неотменно в надошлите чужденци - нещо, което за негово щастие отговаряше и на вкусовете, и на чувствата му.

- Вземете мен самия, баща ми, цялото ми семейство - започна той отчетливо, сякаш играеше на шах и предвиждаше хода на партньора си. - Ние русофилски ли сме настроени?

- Все пак вие сте изключение! - отвърна веднага и според правилата на играта Маргарет.

- Изключение? Може би да! Особено за нашия град... Но идете в Пловдив, госпожо - впрочем вие сте минали оттам, - идете в Копривщица, отдето е родът на баща ми... Вие ще срещнете не малко образовани хора, богати; тъй да се изразя, нотабилите на нашия народ - хора, учили в чуждестранни училища, били във Франция, в Англия, в Австрия...

- Само в Русия не!..

- Не го прекъсвайте, маркиз Позитано! Продължете, моля...

Но Филип цял се бе извърнал към италианеца.

- Господин маркизът сигурно има предвид съседа ни доктор Будинов. Да! Той е учил в Русия! Макар че друг въпрос е дали трябва чак толкова да му се има доверие.

- А защо? Че той е един от най-добрите лекари в града ви! Помните, че спаси дъщерята на господин Леге, нали?

- Не става дума за лекарските му качества!

- Излишно разговаряме - каза сухо Сен Клер. - Будинов е помощник на моя приятел доктор Грин; смятам, че това е достатъчно.

Не, не трябваше да споменавам за Климент. Той му има доверие, съобрази Филип, кимна бързо и продължи, сякаш не бе прекъсвал:

- Аз говоря за хората, които съвсем не биха искали да станат мужици на някой руски княз... в някаква зад дунавска губерния! Да, господа!.. Нам също е известна целта на Русия - Протоците! Известно ни е и прословутото Завещание на Петър Велики!..

- О!..

- Мадам?

- Благодаря, че ме подсетихте за Завещанието!