Шарлот Бронте - Шърли

Що се отнася до зависимост или унижение, в общуването си с Шърли Каролайн не чувствуваше подобни неща. Защо тогава да ги чувствува мисис Прайър? Наследницата бе богата, много богата в сравнение с новата си приятелка. Едната притежаваше чист доход от хиляда лири годишно, а другата — нито пени. И все пак, когато бяха заедно, между тях се настаняваше чувство на равенство, което вдъхваше увереност и което бе непознато в средите на дребното дворянство от Брайърфийлд и Уинбъри.

Причината за това бе, че умът на Шърли бе зает не с мисли за пари, а със съвсем други неща. Доволна бе от материалната си независимост; имаше моменти, когато изпадаше в приповдигнато настроение при мисълта, че е господарка на големия дом, че има наематели и имение. Задоволството й биваше особено голямо, когато й припомняха за „цялата онази собственост“ долу в клисурата, която включваше „една чудесна тъкачница, бояджийница и склад, както и къщата, градините и помощните постройки“. Но въодушевлението й бе колкото неприкрито, толкова и безобидно. Сериозните й мисли бяха отправени в друга посока. Душата на Шърли притежаваше склонността да се възхищава от великото, да се радва на доброто. Тази склонност бе причина мислите й да дирят начини за нейното проявяване много по-често, отколкото да се занимават с високото положение на Шърли в обществото.

Мис Кийлдар бе заинтригувана от личността на Каролайн още в самото начало, защото тази девойка с деликатна външност бе тиха и стеснителна и имаше вид на човек, който се нуждае от грижите на приятелска ръка. Привързаността й нарасна още повече, когато откри, че начинът, по който самата тя разсъждаваше и се изразяваше, срещна разбиране и отклик у нейната нова позната. Почти не бе очаквала подобно нещо. Мислеше си, че мис Хелстоун притежава твърде красиво лице, твърде добри маниери и нежен глас, за да се отличава с нещо от хората с обикновена душевност и посредствени умствени способности. С голямо учудване установи как кроткото лице на новата й позната дяволито просветва при някои от по-острите й словесни атаки. Още повече се учуди, когато разбра, че тази момичешка къдрава глава съхранява цяло съкровище от самостоятелно придобити знания, че там тече поток от самостоятелно развиващи се мисли. Вкусът на Каролайн съвпадаше с нейния — книги, които мис Кийлдар бе чела с удоволствие, бяха любими и на мис Хелстоун. Съществуваха и ред неща, които и двете не одобряваха, ето защо и за двете бе утеха заедно да се надсмеят над проявите на фалшива сантименталност и помпозна претенциозност. Шърли бе на мнение, че малцина, били те мъже или жени, притежават истински усет за поезия — усет, който да е в състояние да разграничи правдивото от фалша. Често пъти бе слушала умни хора да се възхищават от този или онзи откъс, на този или онзи поет; след като го прочетеше обаче, душата и не бе способна да открие в него нищо друго, освен празнословие, претенциозни фрази във фалшив блясък, а в най-добрия случай — натруфено словоизлияние; навярно бе написан интересно, ловко, ерудирано, дори обагрен от възхитителните нюанси на фантазията, но бог бе свидетел, толкова се различаваше от истинската поезия, колкото се различават внушителната и масивна ваза от мозайка и малката чашка от чист метал; или, за да предоставим на читателя по-богат избор от сравнения, колкото се различават венецът от изкуствени цветя на шапкаря и току-що откъснатата момина сълза.

Шърли бе разбрала, че Каролайн усеща стойността на истинската руда и познава измамността на лъскавата шлака. Настроени в една хармонична тоналност, душите на двете девойки често отекваха в приятен унисон.

Една вечер се случи тъй, че те останаха сами в дъбовата стая. Бяха прекарали заедно целия този дъждовен ден, без да скучаят. Здрачаваше се, но свещите още не бяха донесени. Със сгъстяването на мрака и двете станаха по-замислени и смълчани. Западният вятър виеше около дома, гонейки буреносни облаци и пороен дъжд откъм далечния океан; отвъд старите решетки на прозорците бушуваше стихията, а вътре цареше дълбоко спокойствие. Шърли седеше до прозореца и наблюдаваше разпокъсаните облаци по небето, мъглата над земята, вслушваше се в звуците на портата, които наподобяваха плача на неспокойни духове — звуци, които, ако не бе толкова млада, весела и здрава, биха връхлетели върху тръпнещата й душа като някаква поличба, като преждевременна погребална песен, но тъй като сега тя бе в най-прекрасните години на живота си, в разцвета на красотата си, те само потискаха жизнеността й, превръщайки я в тъжна замисленост. Откъси от нежни балади звучаха в ушите й. От време на време тя изпяваше по някой ред, като гласът й се усилваше при всеки променлив порив на вятъра — мелодиите ставаха по-отчетливи с нарастването на воя отвън и замираха с неговото утихване. Фигурата на Каролайн едва се виждаше на алената светлина на тлеещите въглени — тя се бе оттеглила в най-отдалеченото и тъмно кътче на стаята, крачеше напред-назад и си повтаряше откъси от стихове, които помнеше добре. Гласът й бе много тих, но Шърли я чуваше; и докато си пееше полугласно, тя я слушаше. Стиховете бяха следните: