Бе сводът небесен от нощ помрачен,
талазите стенеха гордо,
когато несретник един като мен
пометоха право през борда;
лишен от надежда и близък човек,
подслона си морски оставил навек.
Тук откъсът свърши, понеже песента на Шърли, пълногласна и звучна допреди малко, бе утихнала съвсем.
— Продължавайте — каза тя.
— Тогава продължете и вие. Просто си повтарях „Корабокрушенецът“ 88 88 Стихотворение от английският поет Уилям Купър (1731–1800). — Б.пр.
.
— Разбрах. Ако си спомняте цялото стихотворение, кажете го.
И тъй като почти се бе стъмнило, а и в края на краищата мис Кийлдар не бе някакъв вдъхващ ужас слушател, Каролайн изрецитира цялото стихотворение и стори това много добре. Бушуващото море, давещият се моряк, заливаният от вълните борещ се кораб оживяха от гласа й, а още по-живо бе пресъздадена душата на поета, който не ронеше сълзи за „корабокрушенеца“, а в пристъп на безмълвна болка оприличаваше своето нещастие, в което е бил забравен и от бога, на съдбата на този изоставен от своите събратя моряк и надаваше вик от бездната на своето страдание.
Не щя глас божествен вълните да спре,
и лъч милостив да пробие,
когато без помощ във бурно море
самотни погивахме ние.
Но мен ме погълна по-страшна вода
и бездна по-тъмна ме скри без следа.
— Надявам се, че сега на небето Уилям Купър е далеч от опасности и страдания — каза Каролайн.
— Изпитвате ли съжаление към него за това, което и изстрадал тук на земята? — попита мис Кийлдар.
— Дали го съжалявам ли, Шърли? А нима мога да изпитвам друго? Сърцето му е било почти напълно разбито, когато е писал това стихотворение, а то самото е в състояние да разбие сърцето на всеки, който го прочете. Сигурна съм, че след като го е написал, е намерил успокоение. Смятам, че поетичната дарба — най-божественият дар, пратен на човека — е предназначена да облекчава чувствата, когато тяхната сила вещае нещастие. Струва ми се, Шърли, че не трябва да се създава поезия, от която да лъха хладен размисъл или прекалена виртуозност. Кой се интересува от такава поезия? Кой се интересува от подобни познания, от възвишени поетични фрази? А кой не се интересува от чувствата, от истинските чувства, колкото и обикновени да са те, колкото и непохватно да са изразени?
— Във всеки случай поне едно е сигурно — че вие се интересувате от тях; няма съмнение, че щом чуеш тези стихове, веднага разбираш състоянието, в което се е намирал Купър, усещаш непреодолимостта на порива, обсебил душата му, порив, силен като брулещия вятър, който тласка кораба; този порив може да не го е оставил да вплете украшение във всеки стих, но го е изпълнил със сила да постигне ненадминато съвършенство. В гласа ви не долових никакво колебание, докато рецитирахте, Каролайн, и това ме удивлява.
— Ръката на Купър не е потръпвала, когато е писала тези редове. Защо тогава гласът ми да се колебае, когато ги изрича? Повярвайте, Шърли, нито една сълза не е била отронена над ръкописа на „Корабокрушенецът“. В това стихотворение не долавям печален стон, а само вик на отчаяние; мисля си обаче, че след изтръгването на този вик ужасният спазъм е отпуснал сърцето му, той си е поплакал на воля и се е успокоил.
Шърли поднови песента си. След малко спря и почти без пауза отбеляза:
— Човек би могъл да се влюби в Купър дори само заради привилегията да го утешава.
— Вие не бихте могли да обикнете Купър — веднага додаде Каролайн. — Той не е бил създаден за любовта на жена.
— Какво искате да кажете?
— Това, което казах. Зная, че на света съществуват определен вид натури — при това изключително благородни и възвишени, — към които любовта никога не се приближава. Дори и да бяхте търсили Купър с намерението да се влюбите в него, щяхте само да го погледнете, да го съжалите и да го оставите — щеше да ви прогони усещането за нещо невъзможно, нещо неестествено, както „свирепата буря“ е отнесла екипажа далеч от неговия давещ се другар.
— Може би имате право. Кой ви каза това?
— Думите ми за Купър се отнасят със същата сила и за Русо. Русо бил ли е обичан някога? Той е обичал страстно, но нима някога страстта му е била споделяна? Никога, уверена съм в това. А ако съществуват и жени като Купър и Русо, бих потвърдила същото и за тях.
— Питам се кой ли ви е казал това? Може би Мур?
— Защо някой трябва да ми го е казал? Нима аз не притежавам усет? Нима не съм в състояние да направя сравнение? Мур никога не ми е говорил нито за Купър, нито за Русо, нито пък за любовта. Гласът, който чуваме, когато сме сами, ми разказа всичко, което зная за тези неща.
Читать дальше