Шарлот Бронте - Шърли

— Да, аз ще бъда такава, това е съдбата ми. Никога не бих се омъжила за някого като Малоун или Сайкс, а пък и никой друг не би ме взел за жена.

Тук настъпи дълга пауза, която бе нарушена от Шърли. И отново онова име, което сякаш я бе омагьосало, почти веднага се отрони от устните й:

— Лина — понякога Мур ви нарича така, нали?

— Да. Това е съкращение от Каролайн, което понякога се използува в неговата родина.

— Е, Лина, спомняте ли си, че един ден бях забелязала някаква неравност в косата ви — отдясно ви липсваше една къдрица — и вие ми казахте, че дължите това на Робърт, тъй като веднъж той отрязал от там дълъг кичур?

— Да.

— Ако винаги е бил толкова безразличен към вас, както твърдите, защо тогава е откраднал къдрицата ви?

— Не зная — всъщност не, зная. Това беше мое дело, а не негово. Всичко от този род винаги е било мое дело. Той се готвеше да замине за Лондон както обикновено. Вечерта, преди да тръгне, бях намерила в кошничката на сестра му един черен кичур коса — къса и завита къдрица. Хортенз ми каза, че това е спомен от брат й. Робърт бе седнал на масата. Погледнах към главата му — той има гъста коса, а на слепоочията му имаше множество такива завити къдрици. Помислих си, че би могъл да ми подари една — много ми се искаше да притежавам една от тях и го помолих за това. Робърт се съгласи, но при условие, че и той си избере кичур от моята коса. И така аз получих един къс кичур от неговата коса, а той — един дълъг от моята. Аз пазя неговия кичур, но съм сигурна, че той е изгубил моя. Това бе мое дело — едно от онези глупави неща, при мисълта, за които сърцето се натъжава, а лицето пламва в аленина; един от онези дребни, но ярки спомени, които се появяват и пробождат чувството ти за собствено достойнство с хиляди ножове, които карат устните ти, както си седиш сама, да отронват внезапни, налудничави слова.

— Каролайн!

— Наистина се смятам за глупачка в някои отношения, Шърли, презирам се! Но бях обещала да не ви превръщам в моя изповедница. Не можете да ми отвърнете със същите слабости — вие не сте слаба. Как втренчено ме гледате сега! Извърнете ясния си, силен като на орлица взор, обидно е да ме гледате така.

— Вие сте цял етюд за изучаване на характера! Слаба — несъмнено. Но не в смисъла, който имате в предвид. Влез!

Последното бе казано в отговор на едно почукване на вратата. Мис Кийлдар се намираше близо до нея, а Каролайн бе в далечния край на стаята — тя видя как Шърли пое някаква бележка и чу думите:

— От мистър Мур, госпожице.

— Донесете свещи — каза мис Кийлдар.

И докато Каролайн седеше в очакване, Шърли поясни:

— Съобщение по работа.

Но когато свещите бяха донесени, тя нито отвори писмото, нито го прочете. След малко бе обявено, че е пристигнала прислужницата Фани от дома на пастора, и неговата племенница пое към дома си.

От време на време някаква безгрижна отпуснатост завладяваше Шърли — имаше периоди, когато тя изпитваше удоволствие от пълното бездействие на тялото и погледа си; това бяха моменти, в които мислите й, самото й съществуване, фактът, че светът я заобикаля, а над нея е небето й доставяха такова пълно щастие, че нищо друго не би могло да й донесе повече радост. Често пъти след някое утро, изпълнено с енергична дейност, тя прекарваше следобеда, като лежеше неподвижна в тревата под дружелюбната сянка на дърветата. Не изпитваше нужда от ничия друга компания, освен от тази на Каролайн, и ако тя бе наблизо, това бе напълно достатъчно; не се нуждаеше от друга гледка, освен тази на бездънното синьо небе и на малките облачета, които се носеха надлъж и нашир по него; нямаше нужда от никакъв друг звук, освен от жуженето на пчелите и шумоленето на листата. Единственото й четиво в подобни часове бе поизбледнялата книга на спомените или пък изпълнените с предсказания страници на очакването. Младите й очи излъчваха прекрасна светлина, която попадаше върху тези редове и улесняваше четенето. На моменти по устните й пробягваше усмивка, която разкриваше по нещичко от отминалите спомени или бъдните блянове — усмивка, която не криеше нито тъга, нито униние. Досега съдбата се бе показала благосклонна към блажената мечтателка и обещаваше да бъде добра към нея и занапред. Миналото й бе изпълнено с прекрасни мигове, а бъдещето й криеше розови надежди.

И все пак, когато един ден Каролайн се приближи с намерение да я вдигне от земята, тъй като според нея приятелката й бе лежала достатъчно дълго, тя съзря, че страните на Шърли бяха влажни, сякаш поръсени от утринната роса, а прекрасните й очи искряха от напиращите в тях сълзи.