Шарлот Бронте - Шърли

— Допадат ли ви характери като този на Русо, Каролайн?

— Като цяло — не. Харесвам някои качества, които притежават; известни божествени искри в тяхната природа заслепяват погледа ми и възпламеняват душата ми. А от друга страна пък ги ненавиждам. Те са създадени от пръст и злато. Отпадъците и чистата руда не могат да се споят в едно здраво цяло — взети заедно, аз ги чувствувам като нещо неестествено, нездраво и отблъскващо.

— Струва ми се, че бих проявила повече разбиране към един Русо, отколкото вие, Кари. Самата вие, смирена и склонна към съзерцание, като че ли предпочитате строгите и практичните натури. Впрочем сигурно много ви липсва братовчед ви Мур, понеже сега не можете да се виждате, нали?

— Да, така е.

— Вероятно и вие му липсвате?

— Съвсем не.

— Не мога да допусна — продължи Шърли, която напоследък бе придобила навика да вмъква името на Мур разговора дори когато нямаше никакво отношение към него, — не мога да допусна, че не е бил привързан към вас — иначе не би ви обръщал толкова внимание, не би ви говорил толкова много и не би ви учил на толкова различни неща.

— Той никога не е бил привързан към мен, никога не е показвал, че е привързан към мен. Просто си даваше известен труд да покаже, че ме понася.

Каролайн, решена да се въздържа от прибързани ласкателни оценки, когато ставаше дума за отношението на братовчед й към самата нея, напоследък по силата на навика винаги мислеше и говореше за това колкото се може по-малко. Тя имаше свои собствени причини да бъде по-песимистична от всякога в надеждите си за бъдещето, да се отдава по-малко на приятни спомени от миналото.

— В такъв случай, разбира се — отбеляза мис Кийлдар, — и вие проявявахте в отговор само търпимост, нали?

— Шърли, мъжете и жените са толкова различни, разликата в положението им е толкова голяма. Жените имат да мислят за толкова малко неща, а мъжете — за толкова много. Можете да изпитвате приятелски чувства към един мъж, докато той може да е почти безразличен към вас. Много от нещата, които внасят радост в живота ви, могат да зависят от него, докато в погледа му може да не съзрете дори и мимолетно чувство или интерес. Робърт често ходеше до Лондон, понякога за цяла седмица или дори за две. Докато го нямаше, неговото отсъствие сякаш внасяше някаква празнота — нещо липсваше, в Брайърфийлд ставаше някак по-скучно. Макар и да се занимавах с обичайната си работа, аз все пак чувствувах неговата липса. Когато си седях сама вечер, наум ми идваха някакви странни мисли, които не мога да опиша: например ако някой вълшебник или добър дух ми предложеше в този момент далекогледа на принц Али (спомняте си го от „Хиляда и една нощ“, нали?) и ако с негова помощ можех да зърна Робърт — да го видя къде е, какво прави, — щях да узная колко ужасяващо широка е пропастта, която разделя такива като мен от подобните нему. Бях уверена, че колкото и мислите ми да са летели към него, неговите са били много далеч от мен.

— Каролайн — внезапно я попита мис Кийлдар. — Не желаете ли да се заловите за някаква работа, да приемете някаква професия?

— Желая го по петдесет пъти на ден. В сегашното си състояние често се питам за какво съм се родила на този свят. Копнея за нещо поглъщащо и задължаващо, нещо, което да запълни ума и ръцете ми, на което да посветя мислите си.

— Само трудът ли е в състояние да направи един човек щастлив?

— Не, но той може да ни накара да изпитваме различни болки и по този начин да не позволи сърцата ни да бъдат разбити от един-динствен мъчител. Освен това плодотворният труд си има своята отплата, която липсва в напразното, мъчително, самотно и безнадеждно съществуване.

— Но казват, че тежкият физически труд и професиите, свързани с науката, правели жените груби, карали ги да губят женствеността си.

— А какво значение има дали неомъжените или тези, които никога няма да се омъжат, са непривлекателни и неелегантни или обратното? Ще бъде съвсем достатъчно, ако те просто бъдат почтени, благопристойни и спретнати. Единственото, което може да се изисква от старите моми по отношение на външния им вид, е той да не дразни погледа на мъжете, когато ги срещат на улицата. Що се отнася до останалото, на тях трябва да им бъде позволено, без това да буди твърде много презрение, да бъдат вглъбени, сериозни, със скромни лица и да носят скромни дрехи по тяхна собствена преценка.

— Говорите толкова сериозно, Каролайн, че човек може да ви вземе за стара мома.