Шарлот Бронте - Шърли

— Свикнала съм с това — израснала съм съвсем сама. Ще ми позволите ли да ви помогна с шала?

Мисис Прайър покорно се остави на грижите на Каролайн.

— Ако имате нужда от помощ в учението си — каза тя, — можете да се обърнете към мен.

Каролайн благодари за проявената любезност.

— Надявам се, че ще мога често да разговарям с вас. Бих желала да ви бъда от полза.

Отново мис Хелстоун отвърна с благодарност. Тя си мислеше какво ли добро сърце бе скрито под привидната хладина на нейната гостенка. Забелязала, че на тръгване мисис Прайър отново погледна с определен интерес към портретите, Каролайн мимоходом каза:

— Портретът откъм прозореца е на чичо ми и е правен преди двадесет години. Другият, отляво на камината, е на брат му Джеймс, моя баща.

— Има известна прилика между тях — каза мисис Прайър — и все пак различната форма на челата и устните издава различие в характерите.

— Какво различие? — попита Каролайн, като я изпращаше до вратата. — Според всеобщото мнение Джеймс Хелстоун, баща ми, е с по-хубава външност от двамата — забелязала съм, че непознати хора се възхищават от неговата привлекателност. Намирате ли портрета му за привлекателен, мисис Прайър?

— Той е много по-меки и фини черти в сравнение с чичо ви.

— Но къде и какво е онова различие в характерите, за което споменахте? Кажете ми, искам да видя дали правилно ще се досетите.

— Мила моя, чичо ви е човек с принципи — челото и устните му издават твърдост, а погледът му е непоколебим.

— Добре, ами другият? Не се страхувайте, че може да ме засегнете, винаги предпочитам истината.

— Обичате истината? Много добре. Придържайте се към това предпочитание и никога не му изменяйте. Другият, мила, ако бе жив сега, едва ли би бил здрава опора за дъщеря си. Главата му обаче е с изтънчени черти; предполагам, че е позирал на младини. Мила моя (мисис Прайър внезапно се извърна), признавате ли неизмеримата стойност на принципите?

— Убедена съм, че никой не би могъл да притежава истинско достойнство без тях.

— Добре ли съзнавате това, което казвате? Мислили ли сте по този въпрос?

— Често пъти. Обстоятелствата ме принудиха рано да насоча вниманието си към него.

— Значи този урок не е бил напразен, макар и твърде преждевременен. Предполагам, че почвата не е нито бедна, нито камениста, в противен случай семената, попаднали там в този ранен сезон, не биха дали плод. Мила моя, не стойте на течение до вратата, ще простинете. Довиждане.

Новите запознанства на мис Хелстоун скоро придобиха голямо значение за нея — обществото на своите две познати тя смяташе за истинска привилегия. Разбра, че ще бъде голяма грешка, ако пропусне тази възможност за отмора, ако пренебрегне шанса да се възползува от тази щастлива промяна. Това накара мислите й да потекат в друга посока. За тях се откри ново русло, което, отклонявайки поне някои от единствената посока, която бяха следвали до този момент, поуталожи буйния им устрем и намали силата на натиска им върху едно поизносено място.

Не след дълго Каролайн с удоволствие прекарваше по цели дни във Фийлдхед, като вършеше всичко, което Шърли и мисис Прайър желаеха — ту едната, ту другата предявяваха претенции за нейната компания. Едва ли съществуваше нещо по-ненатрапчиво от приятелството на възрастната жена; но пък нищо друго не можеше да бъде по-зорко, по-усърдно и неуморно. Вече намекнах, че тя бе личност със странен характер. Никъде другаде тази странност не проличаваше тъй ярко, както в естеството на интереса, който проявяваше към Каролайн. Мисис Прайър следеше всичките и действия, сякаш си беше поставила за цел да бди над всяка нейна стъпка. Доставяше и удоволствие, когато мис Хелстоун диреше от нея съвет или помощ. Отдаваше помощта си, когато я молеха за това, с такава тиха и все пак видима радост, че в скоро време Каролайн започна да изпитва удоволствие всеки път, когато трябваше да потърси подкрепата и.

Отначало мис Хелстоун бе изненадана от послушанието, което Шърли Кийлдар проявяваше спрямо мис Прайър, а и не по-малко от факта, че сдържаната бивша гувернантка се чувствуваше съвсем свободно и като у дома си в жилището на своята млада възпитаница, където заемаше с такава мълчалива независимост един доста зависим пост. Но не след дълго Каролайн разбра, че бе необходимо да опознаеш и двете жени, за да проумееш напълно тази загадка. Струваше й се, че няма човек, който да не хареса, обикне и оцени мисис Прайър, щом я опознае. Без значение бе, че тя упорито се обличаше в старомодни рокли, че речта й бе приповдигната, а поведението й — хладно, че притежаваше множество чудатости, каквито не можеха да се срещнат у другите — при все това тя бе такава опора, такъв съветник, толкова правдива, толкова добра посвоему, че според Каролайн нито един човек, свикнал веднъж с присъствието й, не бе в състояние да мине без него.