Шарлот Бронте - Шърли

— Ходила ли сте някога с братовчед си Робърт Мур?

— Да, веднъж.

— Какъв компаньон е той при подобни случаи?

— Един братовчед, както знаете, е нещо по-различно от един чужд човек.

— Зная го много добре. Но братовчедите, ако са глупави, са дори още по-непоносими от чуждите хора, защото не е лесно да ги държиш на разстояние. Но вашият братовчед не е глупав, нали?

— Не, но…

— Но какво?

— Докато компанията на глупците дразни, както казвате вие, то обществото на умните мъже също създава своите неудобства. Когато добрината или дарбите на приятеля ти са извън всякакво съмнение, възниква въпросът дали твоите собствени достойнства оправдават присъствието ти до него.

— О! Тук не мога да се съглася с вас, не бих допуснала подобна мисъл нито за миг. Не се смятам недостойна да се сравнявам с най-добрите измежду тях — имам предвид мъжете, макар че това е доста смело твърдение. Предполагам, че като умеят нещо, умеят го истински. Чичо ви впрочем е нелош пример за по-възрастното поколение джентълмени — винаги изпитвам удоволствие да видя неговото мургаво, енергично и умно лице в моя дом, а и другаде. Привързана ли сте към него? Внимателен ли е с вас? Хайде, кажете ми истината.

— Той ме е отгледал от малка точно така, както, не се съмнявам, би отгледал собствената си дъщеря, ако имаше такава. Това е проява на внимание. Но аз не съм привързана към него — по-скоро бих живяла далеч от неговото общество, отколкото в близост с него.

— Странно! А владее изкуството да се представя за толкова приятен човек.

— В компания — да. Но у дома е строг и мълчалив. Веднъж оставил бастуна и шапката си в коридора, той заключва приветливостта си в лавиците с книги и писалището. Навъсеното чело и кратките слова са за пред камината, а усмивката, шегите и остроумията — за пред хората.

— Деспот ли е?

— Ни най-малко — нито е деспот, нито лицемер; като човек той просто е по-скоро либерален, отколкото добродушен, по-скоро интелигентен, отколкото сърдечен, по-скоро съзнателно безпристрастен, отколкото истински справедлив, ако сте в състояние да вникнете в подобни тънки различия.

— О, да! Добродушието предполага склонност към опрощаване, която той не притежава. Сърдечността предполага топло сърце, което той няма, а истинската справедливост е рожба на съчувствието и вниманието, от които, както ми се струва, моят стар приятел с бронзов загар няма и понятие.

— Често се питам, Шърли, дали повечето мъже приличат на чичо ми в домашното си поведение; дали е необходимо да си нова и непозната за тях, за да изглеждаш приятна или достойна за уважение в очите им, и дали природата им е такава, че за тях е невъзможно да изпитват постоянен интерес и обич към тези, които виждат всеки ден.

— Не зная. Не мога да разсея съмненията ви. Често пъти и аз размишлявам над подобни неща. Но ще споделя една тайна с вас: ако бях убедена, че те са неизбежно и изцяло различни от нас — непостоянни, бързо отстиващи, лишени от съчувствие, — никога не бих се омъжила. Не бих искала да открия, че този, когото обичам, не ме обича, че съм му омръзнала и че каквото и да направя, за да му доставя радост, би било безсмислено, тъй като да се променя и да става безразличен, е в природата му. Ако открия това, за какво мога да копнея тогава, освен да си отида, да се махна от това място, където моето присъствие не носи радост.

— Но ако сте омъжена, това не може да стане.

— Не, не може, това е то. Тогава вече няма да съм си господарка. Ужасна мисъл! Тя направо ме задушава! Нищо не е в състояние да ме обърка повече, отколкото опасението, че ще се превърна в бреме и досада за някого — едно неизбежно бреме и една безкрайна досада! Ако сега почувствувам, че присъствието то ми е излишно, мога без усилия да се загърна в независимостта си като в плащ, да спусна като воал гордостта пред лицето си и да се оттегля. Ако съм омъжена, това не може да стане.

— Питам се защо всички ние не вземем решение да не се задомяваме — каза Каролайн. — Така би трябвало да постъпим, ако се вслушаме в мъдрия глас на опита от преживяното. Чичо ми винаги говори за брака като за бреме. Сигурна съм, че когато чуе за женитбата на някого, той неизменно го смята за глупак или поне за човек, който постъпва глупаво.

— Но, Каролайн, не всички мъже са като вашия чичо. Сигурно не са, надявам се, че не са.

Тя замълча за момент и се замисли.

— Предполагам, че всяка от нас намира по едно изключение в този, когото обича, поне докато се омъжи — заяви Каролайн.