Шарлот Бронте - Шърли

— Сигурно е така. И вярваме, че това изключение е нещо съвсем истинско, мислим, че то е като нас, въобразяваме си, че сме обладани от усещане за хармония. Струва ни се, че неговият глас ни нашепва най-истинските обещания на едно сърце, което никога не ще изстине към нас, четем в очите му онова заветно чувство — обичта. Не мисля, че трябва да се доверяваме на това, което наричат страст, Каролайн. Струва ми се, че това са само искри от пламнали сухи съчки, които бързо изгарят и се стопяват; но ние наблюдаваме нашия избраник и виждаме, че е мил с животните, с малките деца, с бедните. Той е мил и с нас, добър и внимателен е, не ласкае жените, а проявява търпение към тях, изглежда, не се чувствува неловко в тяхно присъствие и намира компанията им за приятна. Той ги харесва не само от суетни и егоистични подбуди, а както го харесваме ние — защото ние наистина го харесваме, и след това забелязваме, че той е справедлив, че винаги казва истината, че е съвестен. Изпитваме радост и спокойствие, когато влиза в стаята, за да бъдем обзети от тъга и тревога, когато я напусне. Знаем, че този човек е бил добър син и че е добър брат — кой би се осмелил да ми каже, че няма да бъде и добър съпруг?

— Чичо ми би го казал без никакво колебание. „Ще му втръсне от вас само след месец“ — би заявил той.

— Мисис Прайър би намекнала за същото с нужната сериозност.

— Мисис Йорк и мис Ман мрачно биха го потвърдили.

— Ако те са истински оракули, значи по-добре е никога да не се влюбваш.

— Много по-добре, стига да можеш да го избегнеш.

— Съмнявам се в истинността на техните твърдения.

— Това страхувам се, означава, че вече сте попаднали в капана.

— Съвсем не. Но дори и да бе така, знаете ли към кои гадатели бих се обърнала за съвет?

— Слушам ви.

— Нито към мъж, нито към жена, нито към стари, нито към млади, а към малкото просяче от Ирландия, което идва босоного до вратата ми, към мишката, която се промушва през пролуката в ламперията, към птичката, която долита в студ и мраз за някоя трохичка на прозореца ми, към кучето, което ближе ръката ми и седи до коляното ми.

— Срещали ли сте някога човек, който да е добър към тези същества?

— А вие срещали ли сте някога човек, когото тези същества инстинктивно желаят да следват и да харесват, на когото желаят да се осланят?

— У дома имаме една черна котка и един стар пес. Познавам човек, на чието коляно тази черна котка обича да се катери, до чието рамо и буза тя обича да мърка. Старият пес винаги напуска колибата си, започва да върти опашка и да скимти приветливо, когато този някой минава оттам.

— И как постъпва този някой?

— Нежно гали котката, като й позволява да седи на коляното му, докато седи самият той, а когато трябва да я обезпокои при ставането си, внимателно я сваля долу и никога не я изблъсква грубо на пода; а на кучето винаги подсвирква и го гали.

— Така ли? Да не би това да е Робърт?

— Именно той.

— Прекрасен човек! — ентусиазирано изрече Шърли, а очите и грейнаха.

— Нима не е така? Нима той не притежава прекрасни очи и благородни черти, ясно и възвишено чело?

— Абсолютно вярно, Каролайн. Дано бог го благослови! Той е хубав и добър.

— Сигурна бях, че ще забележите това. Още когато за пръв път погледнах лицето ви, разбрах, че това ще стане.

— Имах добро отношение към него още преди да го срещна. Когато го видях, той ми се понрави, а сега съм във възторг от него. Красотата си има свое собствено очарование. Каролайн, когато обаче е съчетана с доброта, очарованието е много по-силно.

— А когато към тях добавите и ум, Шърли?

— Кой би могъл да устои?

— Спомнете си за моя чичо, за мисис Прайър, мисис Йорк и мис Ман.

— Не искам да си спомням за никого! Той е благороден човек. Казвам ви — когато такива като него са добри, те са венци на творението, те са синове на Създателя и най-малката искра от Неговия дух ги издига почти над смъртните. Без съмнение добрият, красив и велик мъж стои в началото на Сътворението.

— Над нас?

— Противна ми е мисълта да му оспорвам царската корона. Нима лявата ми ръка ще започне да спори с дясната за първенство? Нима сърцето ми ще спори с пулса ми? Нима вените ми ще ревнуват кръвта, която ги изпълва?

— Мъжете и жените, всички съпрузи се карат ужасно помежду си, Шърли.

— Нещастници! Нещастни, клети, паднали създания! Бог ги е сътворил за друга съдба, за други чувства.

— Но ние равни ли сме на мъжете, или не?

— Нищо не може да ме направи по-щастлива от срещата ми с този, който стои по-високо от мен, този, който ще ме накара да почувствувам истински, че той стои над мен.