Шарлот Бронте - Шърли

— Носете го на ревера си, за да ви напомня за мен — каза тя.

— Само до сърцето си, разбира се — отвърна Хелстоун. — Мисис Прайър, грижете се за този бъдещ съдия, този църковен настоятел в перспектива, този кавалерийски капитан, този млад джентълмен от Брайърфийлд, с една дума — не му позволявайте да се преуморява прекалено, внимавайте да не си счупи врата при лов и най-вече, кажете му да внимава как язди надолу по онзи опасен хълм близо до клисурата.

— Обичам препускането — каза Шърли, — обичам да летя надолу, а най-много обичам онази романтична клисура, и то с цялото си сърце.

— Романтична? С тъкачница в нея?

— Да, романтична, с тъкачница в нея. Старата тъкачница и малката бяла къщичка си имат свое собствено очарование.

— И кантората ли, мис Кийлдар?

— Кантората е много по-хубаво място, отколкото моята бяло-розова гостна. Обожавам кантората.

— А производството? Платното, омазнената вълна, казаните за боядисване с нечистотията около тях?

— Трябва да се отнасяме с нужното уважение към производството.

— И сигурно самият производител е герой? Много добре!

— Доволна съм, че се изразихте по този начин — наистина мисля, че у производителя има нещо героично.

Закачливост, одухотвореност и ликуване искряха върху лицето й, когато водеше този словесен двубой със стария разбойник, който на свой ред изпитваше почти същата наслада от атаките й.

— Капитан Кийлдар, в жилите ви не тече търговска кръв. Откъде това влечение към търговията?

— Понеже съм собственица на тъкачница, разбира се. Половината от доходите ми идват от тъкачницата в клисурата.

— Важното е да не станете съдружник.

— Чудесна идея! Чудесна идея! — възкликна тя с радостен смях. — Ще се възползувам от нея, благодаря ви.

И махвайки с ръка, бяла като цвета на лилия и изящна като ръката на фея, тя изчезна в дома си, докато пасторът и племенницата му преминаваха през сводестата дворна порта.

Шърли бе искрена, когато заяви, че ще се радва на компанията на Каролайн, и доказа това, като често я търсеше — и наистина, ако не го бе правила, тя нямаше да бъде удостоена с тази компания, тъй като мис Хелстоун трудно завързваше нови познанства. Винаги я възпираше мисълта, че хората не биха се радвали на присъствието й, че не би могла да им бъде интересна; а едно тъй бляскаво, щастливо и младо същество като наследницата на Фийлдхед й се струваше твърде различно, за да приеме с готовност скромното й общество.

Шърли може би наистина беше бляскава, а вероятно и щастлива, но никой не е чужд на добрата компания; и независимо че за около месец се бе запознала с повечето от семействата в околността, че поддържаше съвсем свободни и непринудени отношения с всичките мис Сайкс, всичките мис Пирсън и двете превъзходни мис Уин от имението Уолдън, все пак си личеше, че не счита нито една от тях за своя много добра приятелка — не се побратими с никоя от тях, според нейните собствени думи. Ако наистина бе имала щастието да е мистър Шърли Кийлдар, господар на имението Брайърфийлд, в тази и близките две енории нямаше да се намери нито една девойка, на която да поиска ръката, за да я направи мисис Кийлдар, господарка на имението. Това изявление тя направи пред мисис Прайър, а последната го посрещна съвсем спокойно, както се отнасяше към повечето от безцеремонните реплики на възпитаницата си, като й отвърна:

— Мила моя, не позволявайте на навика си да говорите за себе си като за мъж да се затвърди — той е доста странен. Ако ви чуят да говорите тъй, тези, които не ви познават, биха помислили, че се правите на мъж.

Шърли никога не се присмиваше на бившата си гувернантка — малко скованото държане и безобидните странности на тази жена й се струваха дори достойни за уважение; ако не беше така, тя би се проявила като слабохарактерна, защото само слабите си позволяват да се присмиват на скромното достойнство; затова Шърли премълча възражението си. Тя тихо се приближи до прозореца и като отправи поглед към големия кедър в двора, насочи вниманието си към една птичка, кацнала върху по-ниските му клони. След малко започна да подсвирква на птичката, скоро подсвиркването й стана по-отчетливо и не след дълго Шърли вече свиреше ясно с уста; свирукането се преобрази в мелодия, която бе изпълнена много приятно и с майсторство.

— Мила моя! — възкликна мисис Прайър.

— Свирех ли? — запита Шърли. — Съвсем забравих. Моля ви за извинение, госпожо. Бях се зарекла да не свиря с уста пред вас.