Шарлот Бронте - Шърли

Той седна, но скоро отново се изправи — отиде до прозореца, а после се върна при камината.

— Хортенз!

— Mon frere? 175 175 Братко мой? (фр.) — Б.пр.

— Тази малка стая изглежда много чиста и приятна и някак си необичайно светла.

— Така е, братко. В твое отсъствие направих основно почистване на къщата.

— Сестро, мисля, че в първия ден на завръщането ми у дома ще бъде добре да поканиш някоя приятелка на чай, та дори и само за да види в какво свежо и спретнато нещо си превърнала този малък дом.

— Наистина, братко, ако не бе толкова късно, щях да изпратя да повикат мис Ман.

— Би могла, но наистина е твърде късно да безпокоим тази добра дама, а пък и вечерта е доста студена, за да може тя да излезе.

— Как мислиш за всичко, скъпи Жерар! Ще трябва да го отложим за някой друг ден.

— Иска ми се някой да дойде днес, мила сестро — някоя тиха гостенка, която да не уморява никого от нас.

— Мис Ейнли?

— Чудесен човек така говорят за нея, но тя живее твърде далеч. Кажи на Хари Скот да отскочи до дома на пастора с молба от твое име до Каролайн Хелстоун да дойде и прекара вечерта с теб.

— Няма ли да е по-добре утре, братко?

— Иска ми се да види дома ни такъв какъвто е в момента — неговата блестяща чистота и спретнатост, които ти правят такава чест.

— Това може да й послужи като пример.

— Може и е наложително. Тя трябва да дойде. — Мур влезе в кухнята. — Сара, почакай с чая половин час.

След това той й заръча да изпрати Хари Скот до дома на пастора, като й даде една сгъната бележка, набързо написана от него с молив и адресирана до „Мис Хелстоун“.

Сара даже не успя да се притесни да не би приготвеният препечен хляб да изстине прекалено, когато пратеникът се завърна, а с него и поканената гостенка.

Тя влезе откъм кухнята, тихо изкачи задните стъпала, за да свали шапката и кожите си, и също толкова тихо слезе долу, пригладила добре красивите си къдрици. Изящната и мериносова рокля и тънката якичка бяха спретнати и безупречно чисти, а в ръка бе понесла малката си пъстра работна чантичка. Тя се позабави, за да размени няколко любезни думи със Сара и да погледне петнистото котенце, изтегнало се на кухненския праг, да каже няколко думи на канарчето, което се бе уплашило от един внезапен порив на огъня, и след това влезе във всекидневната.

Вежливите поздрави и приятелското посрещане бяха разменени тъй спокойно, както подобава при среща на братовчеди. Някакво чувство на радост, нежно и неуловимо като парфюм, се разнесе из стаята. Току-що запалената лампа ярко се разгоря. Сара внесе подноса с чая.

— Радвам се да се върна у дома — повтори мистър Мур.

Те насядаха около масата. Говореше главно Хортенз. Тя поздрави Каролайн за видимото подобрение на здравето й и отбеляза, че цветът и закръглените и страни вече са почти както преди. Това бе вярно. Без съмнение у мис Хелстоун се забелязваше явна промяна — всичко у нея изглеждаше жизнерадостно. Потиснатостта, страхът и отчаянието я бяха напуснали; тя вече не бе съкрушена, тъжна, отпаднала и унила, а имаше вид на човек, отпил от ободряващото питие на душевното спокойствие и понесен на крилете на надеждата.

След чая Хортенз се качи горе — тя не бе ровила из чекмеджетата си през изминалия месец и влечението към тази дейност бе станало неудържимо. По време на отсъствието й разговорът премина в ръцете на Каролайн и тя го пое с лекота. Възприе най-приятния си маниер на общуване. Обаятелната непринуденост и изяществото на езика й придадоха ново очарование на познатите теми — някаква нова музика във винаги нежния глас приятно изненада и заплени слушателя. Необичайните нюанси и светлосенки на словото придадоха изразителност на младото лице и го озариха с живот.

— Каролайн, изглеждате така, сякаш сте получили добри новини — каза Мур, след като я бе наблюдавал настойчиво в продължение на няколко минути.

— Нима?

— Изпратих да ви повикат тази вечер, за да се ободря. Но вие ме ободрявате много повече, отколкото си представих.

— Радвам се да го чуя. Наистина ли ви ободрявам?

— Изглеждате блестящо, движенията ви са жизнени, а гласът ви е истинска музика.

— Приятно ми е да съм отново тук.

— Наистина е приятно — аз също изпитвам това чувство. Приятно е човек да види признаците на здраве по страните ви и надеждата в очите ви, Кари. Но каква е тази надежда и какъв е източникът на тази жизнерадост, която усещам във вас?

— Присъствието на мама е едното нещо, което ме прави щастлива. Обичам я толкова много и тя ме обича. Тя дълго и нежно се грижи за мен, а сега, когато грижите й ми помогнаха да оздравея, мога да прекарвам целия си ден с нея или да го посвещавам на нея. Мисля, че сега е мой ред да се погрижа за нея и наистина го правя — аз съм й прислужница, както и дъщеря. Обичам… ще ми се смеете, ако знаехте с какво удоволствие кроя и шия рокли за нея. Сега тя изглежда толкова добре, Робърт. Няма да й позволя да бъде старомодна. Освен това е очарователна събеседница — изпълнена с мъдрост, зряла в преценките си, с богати знания и неизтощими запаси от наблюдения, които зорката и прозорливост е натрупала незабелязано за околните. С всеки изминал ден, който прекарвам с нея, я харесвам все повече, ценя я все повече, обичам я все по-нежно.