Шарлот Бронте - Шърли

— Кой е той?

— Когато й казах, че е влюбена в него, тя не отрече нищо. Не си призна открито, но ме погледна в очите и аз видях погледа й, блеснал от отразената светлина на снега. Това ми бе повече от достатъчно и аз безжалостно възтържествувах над нея.

— С какво право възтържествувахте? Искате да кажете, че сърцето ви е свободно?

— Каквото и да е сърцето ми, Шърли е робиня. Лъвицата! Ето че намери своя укротител. Може да е господарка на всичко наоколо, но господарка на себе си не е.

— Значи вие се зарадвахте, когато открихте една посестрима по съдба в личност, която е тъй красива и властна?

— Да, така е. Робърт, съвсем точно го казахте личност, която е тъй красива и властна.

— Значи признавате, така ли? Посестрима по съдба, робиня?

— Не признавам нищо. Само мога да кажа, че надменната Шърли не се радва на по-голяма свобода, отколкото робинята Агар 177 177 Агар (библ.) — робиня на Сара, която поради бездетството на господарката си и с нейно съгласие ражда син на мъжа й Авраам. — Б.пр. .

— А тогава кой е Авраам, този герой — патриарх, който е постигнал такава победа?

— Все още продължавате да говорите подигравателно, цинично и обидено, ала ще ви накарам да промените тона си, преди да свърша разговора си с вас.

— Ще видим. Може ли тя да се омъжи за този Купидон?

— Купидон! Той е толкова Купидон, колкото вие сте Циклоп.

— Може ли да се омъжи за него?

— Ще видите сам.

— Искам да узная името му, Кари.

— Отгатнете.

— Някой от околността ли е?

— Да, от енорията Брайърфийлд.

— Тогава това е някоя личност, която не е достойна за Шърли. Не познавам никого от тази енория, който да може да се сравнява с нея.

— Помислете.

— Невъзможно. Предполагам, че е изпаднала в заблуждение и в края на краищата ще се хвърли с главата надолу в някоя абсурдна история.

Каролайн се усмихна.

— Одобрявате ли избора й?

— Да, напълно.

— Тогава аз съм озадачен, понеже главата, увенчана с тези прекрасни кестеняви къдри, е същевременно и една мислеща машинка, неимоверно прецизна в работата си; тя може да се похвали с точни и непоклатими преценки, наследени, предполагам, от „мама“.

— Аз одобрявам напълно, а мама бе очарована.

— „Мама“ очарована! Мисис Прайър! Тогава в този избор няма нищо романтично, така ли?

— Романтичен е, но е същевременно и правилен.

— Кажете ми, Кари. Смилете се над мен — прекалено съм слаб, за да бъда измъчван.

— Ще се помъчите малко — това никак няма да ви навреди. Не сте толкова слаб, колкото се правите.

— Тази вечер на два пъти ми идва на ума да падна на пода в нозете ви…

— По-добре не го правете, защото няма да ви подам ръка да станете.

— … и да отправя към вас молитва. Майка ми бе католичка. Вие изглеждате като най-прекрасната Богородица от нейните картини струва ми се, че ще прегърна вярата й, ще коленича и ще изпадна в благоговейно съзерцание.

— Стойте си на мястото, Робърт. Не ставайте смешен — ще отида при Хортенз, ако започнете да прекалявате.

— Вие отнехте разума ми — в този момент не ми хрумва нищо друго, освен „Les litanies de la sainte Vierge. Rose celeste, reine des Anges!“ 178 178 „Молитви към Светата Дева. Роза небесна, царица на ангелите“ (фр.) — Б.пр.

— „Tour d’ivoire, maison, d’or…“ 179 179 „Кула от слонова кост… златен дом“ (фр.) — Б.пр. — не продължава ли така? А сега седнете спокойно и разгадайте ребуса си.

— Но „мама“ очарована? Това е истинската загадка.

— Ще ви кажа какво каза тя, когато я уведомих: „Можете да бъдете сигурна, мила моя, че такъв избор ще осигури щастието на мис Кийлдар за цял живот.“

— Ще се опитам веднъж, но не повече. Това е старият Хелстоун. Шърли ще ви бъде леля.

— Ще го кажа на чичо ми! Ще го кажа на Шърли! — извика Каролайн, като избухна във весел смях. — Опитайте отново, Робърт. Грешките ви са очарователни.

— Това е пасторът Хол.

— О, не! Той е мой, моля ви.

— Ваш! Да! Май цяло едно поколение от жени в Брайърфийлд е превърнало този свещеник в идол. Питам се защо — та той е плешив, полусляп и посивял.

— Фани ще дойде да ме прибере, преди още да сте решили загадката, затова побързайте.

— Няма да се опитвам да отгатвам повече — уморен съм, а освен това не ме засяга. Ако питат мен мис Кийлдар може да се омъжи и за турския султан.

— Да ви го прошепна ли?

— Да, но бързо, защото Хортенз идва. Елате близо, още по-близо, моя Лина — шепотът на вашия глас ми е по-скъп от самите думи.

Тя зашепна. Робърт трепна, нещо в погледа му проблесна и той отривисто се засмя. Влезе мис Мур, последвана от Сара, която съобщи за пристигането на Фани. Времето за разговор бе изтекло.