Шарлот Бронте - Шърли

— Това е едното нещо, Кари. Говорите така за „мама“, че човек би започнал да изпитва ревност към старата дама.

— Тя не е стара, Робърт.

— Към младата дама тогава.

— Тя няма такива претенции.

— Е, добре — към тази дама на средна възраст. Но вие казахте, че майчината обич е едното нещо, което ви прави щастлива. Кое е другото?

— Радвам се, че сте по-добре, Робърт.

— Освен това?

— Радвам се, че сме приятели.

— Вие и аз?

— Да. Имаше време, когато мислех, че никога няма да бъдем.

— Кари, един ден възнамерявам да ви кажа нещо за себе си, което не ми прави чест и следователно няма да ви зарадва.

— Тогава недейте! Не бих понесла да мисля зле за вас.

— Аз пък не бих понесъл да мислите за мен по-добре, отколкото заслужавам.

— Но аз почти зная вашето „нещо“. Всъщност мисля, че зная всичко за него.

— Не знаете.

— Сигурна съм, че зная.

— Кого още засяга, освен мен?

Тя поруменя, поколеба се и замълча.

— Говорете, Кари. Кого още засяга?

Тя се опита да произнесе някакво име, но не можа.

— Кажете ми — тук няма никой друг, освен нас. Бъдете откровена.

— А ако греша?

— Ще ви простя. Прошепнете ми го, Кари.

Той наведе ухо към устните й, но тя все още не искаше или не можеше да проговори. Когато видя, че Мур бе решил на всяка цена да чуе признанието й и го очакваше, най-сетне каза:

— Мис Кийлдар прекара един ден у дома преди около седмица. Вечерта бе много ветровита и ние я убедихме да остане у нас.

— И двете навивахте косите си заедно, нали?

— Откъде знаете това?

— Побъбрихте си и тя ви каза, че…

— Съвсем не беше, когато навивахме косите си, така че не се мислете за много прозорлив. А освен това тя нищо ме ми е казвала.

— И след това спахте една до друга.

— Бяхме в една стая и в едно легло. Но не спахме много, защото си говорихме почти през цялата нощ.

— Мога да се закълна, че е било така! И тогава всичко е станало ясно — tant pis. 176 176 Толкова по-зле (фр.) — Б.пр. Предпочитах да го чуете от мен.

— Тук грешите — не ми е казвала това, което подозирате. Тя не е човек, който разгласява подобни неща. Но въпреки това отгатнах известни неща от някои нейни думи. Други научих от слухове, а до останалото се добрах инстинктивно.

— Но щом не ви е казала, че съм искал да се оженя за нея заради парите й и че тя с възмущение и презрение е отхвърлила предложението ми (не се стряскайте и не се изчервявайте, не е необходимо и да убождате треперещите си пръсти с иглата — това е самата истина, независимо дали ви е приятна, или не), щом това не е било съдържанието на августейшите тайни, които ви е поверила, за какво са се отнасяли те тогава? Казахте, че сте разговаряли цяла нощ — а за какво?

— За неща, които не бяхме изчерпвали докрай преди, макар да сме много близки приятелки. Но нима очаквате да ви кажа тези неща?

— Да, Кари, да, ще ми ги кажете. Твърдите, че сме приятели. А приятелите са за това — винаги да се доверяват един на друг.

— Сигурен ли сте, че няма да ги повторите пред никого?

— Съвсем сигурен.

— Не и пред Луис?

— Дори не и пред Луис? Какво го засягат Луис тайните на младите дами?

— Робърт, Шърли е тайнствено и великодушно създание.

— Сигурно е така — допускам, че у нея има едновременно и особени, и благородни черти.

— Намирам я за предпазлива, когато става дума за проява на чувства, но когато тези чувства се втурват напред като река и преминават пълноводни и могъщи пред теб, отприщени въпреки волята й, тогава човек се втренчва в нея, чуди й се и й се възхищава и, струва ми се, я обиква.

— Бяхте ли свидетелка на подобна гледка?

— Да, посред нощ, когато цялата къща бе притихнала, а стаята ни бе озарена от звездната светлина и студените отблясъци на снега — тогава надникнах в душата на Шърли.

— В най-скритите кътчета на душата й? Мислите ли, че ви ги е показала?

— Да, в най-скритите кътчета на душата й.

— И как изглеждаше тази душа?

— Като храм, защото бе свята; като сняг, защото бе чиста; като пламък, защото бе ярка; като смърт, защото бе силна.

— Може ли тя да обича? Кажете ми това.

— А вие как мислите?

— Мисля, тя още не е обичала нито един човек, който е бил влюбен в нея.

— А кои са тези, които са били влюбени в нея?

Мур назова имената на няколко господа, последното бе на сър Филип Нанъли.

— Не е обичала никого от тях.

— И все пак сред тях има мъже, достойни за обичта на една жена.

— На други жени — да, но не и на Шърли.

— Тя повече ли струва от останалите представителки на пола си?