Шарлот Бронте - Шърли

— Нашият обед е студен — чичо ми не позволява да се готви ненужно в неделен ден. Но трябва да се връщам, у дома ще се тревожат, ако не се появя.

— Ами че същото ще бъде и в Брайърмейнс! Вече виждам как баща ми изпраща надзирателя и петима от бояджиите в шест посоки, за да търсят в снега тялото на блудния му син. Виждам как майка ми се кае за многото й несправедливости към мен сега, когато вече ме няма.

— Мартин, как е мистър Мур?

— Само заради това дойдохте, нали? Само за да произнесете тези думи.

— Хайде, казвайте по-бързо.

— Да го обесят дано! Не е по-зле, но с него се отнасят лошо както винаги — затворен е в клетка, държан е в единична килия. Искат да го превърнат или в идиот, или в маниак и да го изкарат невменяем. Хорсфол го принуждава да гладува, сама видяхте колко е слаб.

— Онзи ден вие бяхте много добър, Мартин.

— Кога? Винаги съм бил добър, мога да служа за пример.

— Кога ще бъдете пак така добър?

— Виждам какво целите, но няма да ме измамите — не съм вчерашен.

— И все пак трябва да го сторим отново. Това е право и необходимо дело.

— Колко сте упорита! Трябва да разберете, че миналия път уредих нещата поради собствената си добра воля.

— Пак ще го направите.

— Няма. Тази работа ми навлече прекалено много неприятности. Предпочитам спокойствието си.

— Мистър Мур иска да ме види, Мартин. Аз също искам да го видя.

— Предполагам — хладно отбеляза Мартин.

— Майка ви не постъпва много добре, като не допуска приятелите му до него.

— Кажете го на нея.

— Собствените му роднини.

— Елате и хубаво я нахокайте.

— Знаете, че това няма да доведе до нищо. Е, добре, аз ще се боря за своето. Ще го видя на всяка цена. Ако не искате да ми помогнете, ще се оправя без помощ.

— Много добре. Няма нищо по-хубаво от това човек да разчита на себе си и да зависи само от себе си.

— Сега нямам време да споря с вас, но мога да ви кажа, че сте заядлив. Довиждане.

Тя си тръгна. Чадърът и бе затворен, защото не можеше да го държи срещу силния вятър.

„Нито е празноглава, нито е повърхностна — каза си Мартин. — Много ми се иска да видя какво ще направи без чужда помощ. Ако бурята не бе снежна, а огнена — като очистителната стихия, връхлетяла върху градовете в равнината 174 174 Алюзия за градовете Содом и Гомора (библ.). — Б.пр. , — тя би минала през нея, за да си осигури пет минути разговор с оня Мур. Сега мога да заявя, че прекарах сутринта приятно — разочарованията я направиха по-кратка, а опасенията и моментите на гняв само превърнаха този разговор в още по-голямо удоволствие, когато той най-сетне се състоя. Тя очакваше да ме предума веднага, ала това няма да й се удаде с едно-единствено усилие — ще трябва да дойде отново и отново, и отново. Ще я поизмъча още за собствено удоволствие, ще я разплача пак. Искам да разбера докъде ще стигне, на какво ще се реши, за да се добере до онова, което желае. За мен е нещо странно и съвсем ново, че едно човешко същество може да мисли за друго толкова много, колкото тя мисли за Мур. Време е обаче да се връщам у дома — по стомаха си познавам колко е часът. Дали няма да налетя направо на патицата върху масата? Ще видим кой ще вземе най-голямото парче от ябълковия пай — Матю или аз.“

Мартин се бе потрудил добре — той бе начертал умело съгласуван план за своето собствено удоволствие. Ала по-възрастни и по-опитни хитреци от него често пъти виждат своите най-умело изплетени мрежи да бъдат помитани от появилата се изневиделица метла на Съдбата — тази безпощадна домакиня, чиято червена ръка не може да бъде направлявана от никого. В този случай метлата бе направена от жилавите клонки на упоритите намерения, които имаше Мур, при това здраво скрепени от неговата воля. Той започна да възвръща силите си и да надига глава срещу мисис Хорсфол. Всяка сутрин удивляваше тази жена с нещо ново. Първо я освободи от задължението да го облича и започна да върши това сам. След това отказа кафето, което тя му носеше, защото настоя да закусва със семейството. Най-накрая й забрани да влиза в стаята му. В същия този ден, след удивените възгласи на всички жени в къщата, той си подаде главата навън. На следващата сутрин последва мистър Йорк до кантората му и поръча файтон от странноприемницата Редхаус. Бил решил, както сам заяви, да се върне у дома си още същия този следобед. Вместо да му се противопостави, мистър Йорк го подкрепяше и насърчаваше. Изпратен бе човек за файтона, въпреки че мисис Йорк обяви тази стъпка за равносилна на смърт. Файтонът пристигна. Мур не бе предразположен към многословие, но остави кесията си да говори вместо езика му — той изрази благодарността си към прислужниците и мисис Хорсфол с металния глас на монетите. Последната личност напълно одобряваше и разбираше този език — той заличи всички спомени за предишни прояви на твърдоглавство и тя и пациентът й се разделиха като най-добрите приятели на света.