Шарлот Бронте - Шърли

— Тя е особена и е много опасно някой да я направи своя съпруга прибързано и необмислено.

— Мога да си представя.

— Тя спомена и вас…

— О! Така ли! Стори ми се, че вие отрекохте това.

— Не говори за вас по начина, който си представяте. Но аз я помолих и настоях да ми каже какво мисли за вас или по-скоро какво изпитва към вас. Искаше ми се да зная това — много отдавна исках да го узная.

— Аз също. Но да чуем — несъмнено тя мисли лошо за мен, презира ме, нали?

— Към вас тя изпитва такова уважение, каквото една жена може да изпитва към един мъж. Знаете, че не й липсва красноречие, но все пак още е жив у мен споменът за жарта в езика й, когато ми говореше за вас.

— Но какви чувства изпитва?

— До момента, в който сте я възмутили тъй силно (спомена за това, без да ми съобщи причината), Шърли е изпитвала към вас чувствата на сестра, която обича и се гордее със своя брат.

— Няма да й поднасям повече такива изненади, Кари, защото възмущението й рикошира в мен и ме накара да политна. Но сравнението със сестрата и брата е истинска глупост — тя е твърде богата и горда, за да храни някакви сестрински чувства към мен.

— Вие не я познавате, Робърт. А сега пък ми се струва (преди си мислех другояче), че не сте в състояние да я опознаете — двамата не сте устроени така, че да можете напълно да се разбирате един друг.

— Може и да е така. Уважавам я, възхищавам й се и въпреки това преценката ми за нея е сурова, може би немилостива. Сигурен съм например, че тя не е способна да обича…

— Шърли неспособна да обича!

— Че никога няма да се омъжи. Струва ми се, че за нея е недопустима мисълта да направи компромис с гордостта си, да се откаже от властта и да раздели състоянието си с някого.

— Шърли е засегнала самолюбието ви.

— Тя наистина го засегна, въпреки че не изпитвах към нея никакво нежно чувство, нито искрица любов.

— Но в такъв случай, Робърт, вие сте постъпили много лошо, като сте поискали ръката й.

— И много подло, моя малка изповеднице, моя прекрасна жрице. Никога не съм искал да целуна мис Кийлдар, макар че тя има чудесни устни, алени и кръгли като узрели череши; ако пък някога съм го пожелавал това просто е било желанието на очите.

— В този момент се съмнявам дали ми казвате истината — гроздето или пък черешите са кисели, когато са „нависоко“.

— Тя притежава хубава фигура, хубаво лице и прекрасни коси — отдавам дължимото на всичките й чаровни черти, но нито една от тях не ме вълнува; а може би ме вълнуват по начин, който не би й се понравил. Предполагам, че бях наистина изкусен от самата позлата на примамката. Каролайн, какъв благороден човек е вашият Робърт — велик, добър, безкористен и при това толкова непорочен!

— Но не и съвършен — веднъж направи ужасна грешка, но повече няма да слушаме за това.

— А ще мислим ли за това, Кари? Няма ли да го презрем в сърцето си — едно нежно, но справедливо, състрадателно, но неподкупно сърце?

— Никога! Ще запомним, че с каквато мярка мерим ние, с такава ще ни се възмери. Затова няма да му отдадем презрение, а само топла привързаност.

— Която обаче няма да е достатъчна, предупреждавам ви. Един ден ще бъде необходимо още нещо, освен тази привързаност, нещо по-силно, по-сладко и по-жарко. А съществува ли то, за да бъде отдадено?

Каролайн бе развълнувана, дълбоко развълнувана.

— Успокойте се, Лина — каза утешително Мур. — Не възнамерявам, а и нямам никакво право да смущавам душата ви сега или пък през следващите месеци. Не гледайте така, сякаш ей сега ще си тръгнете. Няма да правим повече смущаващи намеци, а ще подновим разговора си. Недейте да треперите — погледнете ме в очите и вижте какъв клет, бледен и мрачен призрак представлявам, по-скоро способен да събуди съжаление, отколкото страх.

Каролайн свенливо повдигна поглед.

— Все пак внушавате страхопочитание, колкото и да сте блед — каза тя, като сведе очи пред погледа му.

— Да се върнем към Шърли — продължи Мур. — Смятате ли, че тя някога ще се омъжи?

— Тя обича.

— Платонически, теоретически — всичко е притворство!

— Обича според мен искрено.

— Така ли казва тя?

— Не мога да потвърдя, че го е казала. Подобно признание като „обичам този или онзи“ не е изричала.

— Така си и мислех.

— Но чувството си пролича въпреки самата нея и аз го видях. Тя ми говори за този човек по начин, който не оставя съмнения — дори само гласът й бе достатъчно доказателство. След като успях да изтръгна от нея мнението й за вашия характер, поисках да узная още едно за… за човек, по отношение, на когото имах известни предположения, макар и да бяха най-обърканите и озадачаващи предположения на света. Принудих я да проговори — разтърсвах я, сърдех й се, щипех я по ръцете, когато се опитваше да ме разубеди със своите странни и малко стряскащи шеги, докато най-накрая го каза. Самият й глас бе достатъчен — едва ли бе по-силен от шепот, но звучеше с такава нежна пламенност. В този случай нямаше признание, нито пък някакво доверяване — тя не би се унизила дотам. В едно обаче съм сигурна — щастието на този човек й е толкова скъпо, колкото и нейният собствен живот.