Шарлот Бронте - Шърли

След тези думи той си легна.

Според замисъла на своя план този ден Мартин трябваше да си остане у дома. На закуска се оказа, че няма никакъв апетит, а когато наближи време за училище, почувствува остра болка в сърдечната област, ето защо, вместо да се отправи към училище заедно с Марк, той се домогна до мястото на баща си в креслото пред камината и взе в ръка сутрешния вестник. След като се справи успешно с тази точка от плана си и Марк вече бързаше по пътя, за да не пропусне часа на мистър Самър, след като Матю и мистър Йорк се бяха оттеглили в кантората, останаха още три — не, четири подвига, които чакаха своя ред.

Първият от тях бе да се добере до закуската си — той не се бе докосвал до нея, а апетитът му на петнадесетгодишно момче се бунтуваше срещу подобно лишение. Вторият, третият и четвъртият се състояха в следното — трябваше да направи така, щото майка му, мис Мур и мисис Хорсфол последователно да бъдат отстранени от неговото поле на действие преди четири часа този следобед.

В момента първият подвиг не търпеше отлагане, тъй като предстоящата му дейност изискваше такова количество енергия, каквото празнината в младия стомах на Мартин далеч не можеше да осигури.

Мартин познаваше пътя към килера и осланяйки се на тези си познания, пое по него. Прислужниците бяха в кухнята и смълчано закусваха при затворени врати. Майка му и мис Мур бяха излезли на въздух вън на моравата и обсъждаха гореспоменатите затворени врати, а Мартин, намиращ се в безопасност в килера, придирчиво подбираше от неговите запаси. Бе позакъснял със закуската си и смяташе, че трябва да й придаде по-празничен характер. Струваше му се, че известно разнообразяване на неговата неизменна, не особено апетитна дажба от хляб и мляко е както желателно, така и целесъобразно — идеята му бе да съчетае полезното с приятното. На полица, покрита със слама, се мъдреха розови ябълки, от които Мартин си взе три. Върху поднос бяха наредени сладкиши и той си избра един с кайсии и друг с червени джанки. Погледът му не се спря върху обикновения домашен хляб, а се насочи благосклонно към няколкото стафидени кейка за чай и Мартин благоволи да си избере един от тях. Благодарение на джобното си ножче успя да обсеби едно кокоше крило и парче шунка. Най-накрая му дойде наум, че едно малко парченце от пудинга би се съчетало чудесно с другите неща и след като направи тази последна добавка към плячката си, най-сетне се запъти към вестибюла.

Вече се намираше на половината път — само още три стъпала го деляха от тихото пристанище на задната гостна, — когато вратата се отвори и пред него застана Матю. Щеше да бъде хиляди пъти по-добре, ако вместо него там се бе появил Лукавият с пълно снаряжение от рога, копита и опашка.

В мислите на Матю, настроен винаги подигравателно и скептично, вече бе успяло да се прокрадне известно съмнение относно болката в сърдечната област — сутринта той бе промърморил някакви думи, сред които отчетливо се бе отделила фразата „прави се на светец“, а домогването до креслото и вестника така напрегнаха ума му, че едва не се прости с него. Разкрилата се пред очите му гледка — ябълките, кейкът, крилцето, шунката и пудингът — предлагаше доказателства, които дойдоха като по поръчка, за да го преизпълнят с непоклатима увереност в собствената му прозорливост.

Мартин спря interdit 170 170 Озадачен (фр.) — Б.пр. , но само за миг; в следващата секунда усети твърда почва под краката си и бе обзет от увереност, че всичко е наред. С прозрението, присъщо на des ames elites 171 171 Възвишените души (фр.) — Б.пр. , той изведнъж разбра как това на пръв поглед нещастно стечение на обстоятелствата можеше да бъде обърнато изцяло в негова полза. Разбра как може да го използува, за да осигури успеха на втората си задача, а именно — отстраняването на майка си. Той знаеше, че всеки сблъсък между него и Матю винаги подсказваше на мисис Йорк необходимостта от истеричен припадък. Знаеше още и това, че по правило след бурята настъпва затишие, че след едно истерично утро майка му със сигурност ще потърси успокоителното въздействие на леглото в следобедните часове. А това бе добре дошло за него.

Свадата, както му е редът, се разрази във вестибюла. Сух смях, ехидна забележка и презрителна подигравка бяха първите й признаци, посрещнати от равнодушен, но много язвителен отговор. Двамата се вкопчиха един в друг, Мартин, който обикновено не вдигаше голям шум в подобни случаи, този път нададе страхотен рев. Веднага долетяха прислужниците, мисис Йорк и мис Мур, но нито една женска ръка не бе в състояние да разтърве двете момчета. Повикан бе мистър Йорк.