Джеймс Купър - Шпионинът

— Той… той заслужава ли я?

— А може ли иначе? Не е ли джентълмен? Смел войник, макар и без късмет? И, мила моя, по всичко личи, че може да направи всяка жена щастлива.

Франсис бе дала воля на чувствата си и с усилие можа да се овладее и да събере достатъчно решителност, за да се присъедини към гостите. Но за да смекчи неловкостта на положението, свещеникът зададе няколко въпроса на младоженеца, на един от които не получи задоволителен отговор. Уелмър бе принуден да признае, че няма пръстен, а свещеникът обяви, че канонически е невъзможно да извърши обреда без наличието на пръстен. Въпросът му, отправен към мистър Уортън, относно правилността на решението му получи положителен отговор, но щеше да получи и отрицателен, ако бе поставен така, че да води до такъв резултат. Собственикът на Локъст бе загубил и малкото си сили след удара, нанесен му с арестуването на сина му, и съгласието му със свещеника бе получено толкова лесно, колкото и съгласието му с прибързаното предложение на Уелмър. В този момент пристигнаха Франсис и мис Пейтън. Хирургът се приближи до лелята и като й подаде стол, отбеляза:

— Изглежда, мадам, че непредвидени обстоятелства са попречили на полковник Уелмър да осигури всички украшения, предписани от обичаите, древността и канона на църквата, като необходими при сключването на брак.

Мис Пейтън погледна смутения младоженец и като се увери, че е отрупан с достатъчно изящни украшения за внезапността на случая и времето, тя се обърна към лекаря с поглед искащ обяснение.

Той разбра желанието й и веднага се зае да го удовлетвори.

— Преобладава — започна той — мнението, че сърцето се намира в лявата част на тялото и че връзката на крайниците, намиращи се в тази част, е по-силна с така наречената люлка на живота, отколкото тази с противоположните им. Но това е грешка, която произлиза от непознаването на органичния строеж на тялото. Съгласно това мнение, се смята, че четвъртият пръст на лявата ръка съдържа добродетел, каквато няма нито един от останалите. И при церемонията на бракосъчетанието, той обикновено се опасва от един кръг, за да задържи чувствата в брака, нещо, което най-лесно се постига от добротата на женския характер. — Докато говореше хирургът изразително държа ръка на сърцето си и се поклони почти до земята, когато завърши.

— Не съм сигурна, че правилно разбрах думите ви, сър — каза мис Пейтън, чието неразбиране бе напълно обяснимо.

— Пръстен мадам — за церемонията няма пръстен.

Веднага щом докторът заговори ясно, тя разбра трудността на положението. Тя погледна племенничките си и на лицето на малката прочете удоволствие, от което не й стана приятно, а лицето на Сара бе пропито от срам, който деликатната леля разбираше добре. Но и за нищо на света тя не би нарушила някоя от нормите на женския етикет. На всички жени едновременно им дойде наум, че брачната халка на починалата им майка и сестра лежи необезпокоявана заедно с другите и бижута в едно скривалище пригодено по-рано, за да предпази ценностите на семейството от хищническите набези на мародерите, които върлуваха наоколо. Цялото сребро и всичко ценно се прибираше там всяка нощ и там бе стоял и пръстенът, забравен досега. Но от незапомнени времена, да осигури този атрибут на брака бе грижа на младоженеца, и мис Пейтън по никакъв начин не желаеше да наруши сдържаността на пола си в този тържествен случай, поне докато той не изкупи достатъчно вината си, чрез полагащата се порция тревоги и безпокойство. Фактът не бе разкрит от никоя от тях — лелята поради спазване на женското приличие, Сара поради срам, а Франсис от радост, че бракът на сестра и се натъква на пречка, независимо каква. Да наруши неловкото мълчание, се падна на доктор Ситгрейвз:

— Ако, мадам, един обикновен пръстен, който някога принадлежеше на сестра ми… — той спря и се прокашля. — Ако, мадам, един такъв пръстен бъде допуснат до такова достойно положение, имам един такъв и той лесно може да се донесе от квартирата ми във Фор Корнърс. Не се и съмнявам, че ще стане на пръста, за който става дума. Между сестра ми и мис Уортън има силна прилика в ръста и анатомичните пропорции, а при всички годни за брак хора, тези пропорции се запазват във всички части на организма.

Един поглед от страна на мис Пейтън накара полковника да осъзнае дълга си и като скочи от стола, той увери хирурга, че по никакъв начин не би могъл да му бъде по-задължен, отколкото ако изпрати някого за пръстена. Лекарят се поклони надменно и се оттегли да изпълни това желание. Лелята го остави да излезе, но нежеланието й да довери домашните си проблеми на един непознат я накараха да се обърне към Цезар, а не към човека, когото се канеше да изпрати Ситгрейвз. На Кейти Хейнс бе наредено да повика чернокожия в другата гостна и мис Пейтън се отправи натам, след като повика и хирурга.