Джеймс Купър - Шпионинът

Изминаха няколко дни без живеещите в къщата или групата във Фор Корнърс да променят по някакъв начин ежедневието си. Първите поддържаха издръжливостта си с вярата в невинността на Хенри и силното упование на усилията на Дънуди в негова полза, а вторите нетърпеливо очакваха, сега вече всеки час, съобщението за конфликта и заповедта за заминаването си. Оказа се, че капитан Лоутън е очаквал напразно. Той получи писмо от майора, в което пишеше, че врагът, след като е научил за поражението на частта, към която е трябвало да се присъедини, се е оттеглил във Форт Вашингтон и е останал там пасивен, но застрашаващ непрекъснато с ответен удар, с който да отмъсти за позора си. Драгуните трябваше да увеличат бдителността си, а писмото завършваше с комплимент за честта, пламенността и несъмнената му храброст.

— Много ласкателно, майор Дънуди — промърмори драгунът като хвърли писмото и закрачи из стаята, за да овладее нетърпението си. — Избрал си чудесен пазач, няма Що. Я да видим… ще пазя интересите на един нерешителен, луд старец, който не знае дали е с нас ида с враговете ли, четири жени, три от които са си добре сами по себе си, но не изглеждат особено очаровани от присъствието ми, и четвъртата — колкото и да е добра — надхвърлила е четиридесетте. Двама или трима черни, бъбрива икономка, която само дрънка за злато и дреболии, за знаци и поличби. И бедния Джордж Сингълтън. Е, приятел в нужда заслужава да се погрижиш за него — ще направя каквото мога.

Когато завърши този монолог, той седна и започна да си подсвирква, за да убеди себе си, колко малко се интересува от всичко това и като протегна невнимателно крак, събори на земята дървената манерка, в която се намираше целият му запас от бренди. Той я вдигна, но на пейката, на която тя бе стояла, видя сгъната бележка. Отвори я и прочете: Луната ще изгрее след полунощ. Прекрасно време за тъмни дела. Почеркът не можеше да бъде сгрешен — явно той бе същият, който го бе предупредил навреме за опита за убийство. Драгунът дълго време се чуди над тези две бележки и над причините, които биха могли да накарат амбулантния търговец да направи такава услуга на непримиримия си враг. Лоутън знаеше със сигурност, че той е шпионин на врага, защото на процеса бе доказано безспорно, че е предал сведения на британския главнокомандващ за американска част, към която врагът скоро е тръгнал. Последиците са били предотвратени само от една щастлива заповед на Вашингтон, по силата на която тази част се е оттеглила малко преди да дойдат британците, но това не променяше самото престъпление.

„Може би, помисли си капитанът, иска да се сприятели с мен, в случай че го заловят отново, така или иначе, той пощади живота ми веднъж и го спаси при втория случай. Аз ще се помъча да бъда също така щедър и ще се моля дългът ми да не се меси в чувствата ми.“

Капитанът не бе сигурен дали тази бележка го предупреждаваше за заплаха над хората от имението или над собствените му хора, но той бе склонен да приеме второто и реши да внимава, когато язди в тъмното. Дори за човек в мирна страна, в мирни и спокойни времена, безразличието, с което капитанът посрещна новината за надвисналата опасност, би било немислимо. Мислите му бяха повече насочени към възможностите да хване враговете си в капан, отколкото да избегне действията им. Мислите му прекъсна пристигането на хирурга, който се връщаше от ежедневното си посещение в Локъст. Ситгрейвз му предаде поканата на господарката на имението, която би желала къщата да бъде почетена от присъствието му в ранните часове на вечерта.

— Ха! — извика драгунът. — Трябва и те да са получили писмо.

— Много вероятно — каза хирургът. — Сега в къщата е дошъл един военен свещеник от кралската армия, който иска да размени ранените англичани и има заповед от полковник Сингълтън да ги предадем. Но по-лудо нещо, от това да ги местят сега не мога да си представя.

— Свещеник казваш. Пияница ли е? Някой нехранимайко, който може да предизвика глад в полка, или прилича на човек, който сериозно се занимава с работата си?

— Много почтен и уважаван господин, който не би нарушил неразумно добрия тон. Поне по външните симптоми е така. Освен това, той винаги се моли редовно и както си му е реда.

— Ще остане ли през нощта?

— Сигурно. Очаква да му донесат споразумението за размяната. Но бързай, Джон — няма време за губене. Ще отида и ще пусна кръв на няколко англичани, за да предотвратя възпаления и ще се върна веднага. Те ще тръгват утре.