Джеймс Купър - Шпионинът

Така двойно разочарован от закуската и работата си, хирургът обяви желанието си да слезе в Локъст, за да прегледа капитан Сингълтън. Лоутън бе готов за пътуването и двамата скоро яздеха по пътя, макар че лекарят трябваше да чуе още доста подигравки от перачката, преди да се отдалечат достатъчно. Известно време бяха яздили без да говорят, когато Лоутън почувства, че настроението на спътника му е лошо поради разочарованията и нападките на Бети, и направи опит да го успокои.

— Онази песен, която започна снощи преди да доведат търговеца, беше много хубава, Арчибалд. И алюзията за Гален беше много на място.

— Знаех че ще ти хареса Джак, когато винените пари освободят главата ти. Поезията е достойно изкуство, макар че изисква прецизността на точните науки и естествените преимущества на физикалното. В светлината на жизнените нужди, бих казал, че тя е успокояващо средство, не подхранващо.

— И все пак, одата ти беше пълна с храна за въображението.

— Ода по никакъв начи не е подходящ термин за композицията. Бих я нарекъл класическа балада.

— Сигурно си прав. От един куплет човек трудно може да я определи.

Хирургът почти несъзнателно започна да прочиства гърлото си, а капитанът, като видя неудобството му, продължи:

— Времето е спокойно, пътят е пуст, защо не довършиш? Никога не е късно да се поправи един пропуск.

— Драги ми Джон, ако това би поправило грешките, които си допуснал поради угаждане и пиянство, за мен няма да има по-голямо удоволствие.

— Наближаваме едни скали в ляво и ехото ще удвои моето удоволствие.

Така окуражен и подтикнат от мнението, че пее и съчинява с вкус, хирургът усърдно се заподготвя да удовлетвори молбата — трябваше му известно време за да допрочисти гърлото си и да вземе верния тон, но веднага щом като това свърши, Лоутън има удоволствието да чуе приятеля си:

Бил ли си ти нявга…

— Ш-ш-ш! — прекъсна го драгунът. — Какъв е този шум откъм скалите?

— Сигурно е от песента, силният глас е като вятъра. Бил ли си ти нявга…

— Слушай — каза Лоутън и спря коня си.

Още не бе затворил уста, когато един камък падна в краката му и се търкулна на пътя.

— Не много враждебен изстрел — извика войникът. — Нито оръжието, нито силата му говорят за зла воля.

— Ударите с камък водят само до контузии — забеляза хирургът оглеждайки се напразно наоколо за да види ръката, която е хвърлила камъка. — Трябва да е бил метеорит, няма жива душа освен нас двамата.

— Зад тези скали може да се скрие цял полк — каза драгунът и като скочи от коня си, вдигна камъка в ръка. — О, ето го и обяснението на загадката. — Той отвърза един лист хартия, който бе закрепен за така странно падналия камък и като го разгъна прочете не много четливия почерк: Куршум от мускет достига по-далеч от камък и в скалите на Уестчестър се крият по-опасни неща от билките за ранените. Конят може да е хубаво нещо, но може ли да прескочи пропаст?

— Истината говориш непознати човече — каза Лоутън.

— Смелостта и бързината ще помогнат малко срещу опит за убийство в тези скалисти проходи.

Той се качи отново на коня си и извика:

— Благодаря ти незнаен приятелю! Ще запомня предупреждението ти!

За миг иззад една скала се показа слаба ръка и след това нищо повече не се видя и чу.

— Много странно спиране по пътя ни — каза Ситгрейвз.

— И много тайнствено писмо.

— А, трябва някой нехранимайко да се е пошегувал, ще му се да сплаши двама вирджинци с такава измислица — каза Лоутън и прибра бележката в джоба си. — Но да ти кажа, мистър Арчибалд Ситгрейвз, преди малко ти искаше да направиш дисекция на един дяволски честен човек.

— Търговеца — един от най-опасните шпиони на служба при врага. И трябва да кажа, че според мен за него ще е чест да бъде поставен в служба на науката.

— Може и да е шпионин и сигурно е такъв, но сърцето му е над враждите, а душата му би била чест за всеки войник.

Хирургът изгледа спътника си с празен поглед, а той забеляза пред тях една друга скала, която стърчеше напред и почти затваряше пътя, който я заобикаляше в основата й.

— Там където конят не може да достигне, могат човешките крака — каза драгунът и скочи отново от коня си. Той се покатери на една скална стена и тръгна да се изкачва към върха, откъдето скоро щеше да види всички скали, заедно с пукнатините им. Когато стигна горе, Лоутън видя един човек бързо да се отдалечава от него в другия край на пропастта.

— Бързо. Ситгрейвз, бързо — извика драгунът и се спусна колкото се може по-бързо след него. — Убий злодея преди да избяга!