Джеймс Купър - Шпионинът

Съгласието за този внезапен брак между Сара и Уелмър, по време, когато животът на член от семейството бе в опасност, бе дадено поради убеждението, че обърканото положение в страната би могло да не предостави друга възможност на двамата да се срещнат и поради тайния страх на мистър Уортън, че смъртта на сина му, ускорявайки неговата собствена, би могла да остави дъщерите му без защитник. Но въпреки че мис Пейтън се бе съгласила с желанието на брат си да се възползва от пристигането на божия служител, тя не бе счела за необходимо да огласи сватбата, дори и ако краткото време бе позволило това. Ето защо, тя смяташе, че сега разкрива дълбока тайна на негъра и на икономката.

— Цезар — започна тя с усмивка. — Сега трябва да научиш, че младата ти господарка, мис Сара, ще свърже живота си с полковник Уелмър.

— Мисли виждал го преди — изкиска се Цезар. — Стар негър познае щом момиче хареса някой.

— Наистина, Цезар, никога не съм смятала, че си и наполовина толкова наблюдателен, но сега след като знаеш за какво става дума, чуй какво ще ти каже този господин и изпълни заръките му.

Негърът се обърна с внимание към хирурга и той започна:

— Цезар, твоята господарка вече те запозна с важното събитие, което ще се състои в този дом, но на пръста на булката трябва да се постави една халка, един пръстен. Това е обичай останал от древните и продължен от няколко клона на християнската църква и дори се използва като вид връзка при ръкополагането на прелати, което не се съмнявам, че разбираш.

— Може миста доктор каже него пак — прекъсна го Цезар, чиято памет започна да му изневерява точно когато Ситгрейвз спомена способността му да разбира. — Този път мисли научи наизуст.

— Не е възможно да се добие мед от камък, Цезар, и затова малко ще съкратя каквото имам да ти казвам. Отиди във Фор Корнърс и предай тази бележка на сержант Холистър иди на мисис Елизабет Фланаган. И двамата ще осигурят необходимия символ на брачната вярност, който трябва да донесеш тук.

Писмото, което лекарят даде на негъра след като свърши, бе написано така:

Ако Киндър няма повече температура, дай му да се храни. Пусни още три унции кръв на Уотсън. Провери дали тази жена Фланаган не е оставила някоя кана с алкохол в болницата. Смени превръзката на Джонсън и освободи Смит от дежурство. Изпрати по приносителя пръстена, който виси на верижката на часовника, който ти дадох за да даваш лекарствата навреме.

Арчибалд Ситгрейвз, доктор по медицина. Хирург на Драгуните.

— Цезар — каза Кейти, когато остана сама с чернокожия — Като ти дадат пръстена, тури си го в левия джеб, че ти е по-близо до сърцето. И никак не се мъчи да си го слагаш на пръста, защото не носи щастие.

— Да опитвам на пръст? — каза негърът и протегна напред кокалестите си ръце. — Мисли пръстен на мис Сали стане на пръст на стар Цезар?

— Не е важно дали ще ти стане или не. Опасно е да се туря брачен пръстен на друг след сватбата, а може да е опасно и преди това.

— Казва ти, Кейти, не мисли слага на пръст.

— Тръгвай тогава и не забравяй за левия джоб. Кат минаваш край гробищата да не забравиш да си махнеш шапката и бързай. Нищо не може така да си играе с търпението на човек, както да си се нагласил да се омъжваш и да трябва да чакаш за церемонията.

След тези напътствия Цезар излезе от къщата и скоро седеше на коня. Както повечето хора от неговата раса, той още от дете бе добър ездач, но под теглото на шестдесетте си години, бе загубил част от уменията си. Нощта бе тъмна и вятърът духаше в долината пронизващо както през ноември. Когато Цезар стигна до гробището, той откри прошарената си глава със суеверен ужас и се заоглежда наоколо със страх, очаквайки да види нещо свръхестествено. Светлината бе достатъчна, за да различи едно земно създание, което се промъкваше между гробовете с явното намерение да излезе на пътя. Напразно разумът и познанието се опитват да се борят с първите впечатления и Цезар остана дори и без подкрепата на тези слаби съюзници. Но той бе добре възседнал един от впрегатните коне на мистър Уортън и като инстинктивно се прилепи към гърба на животното, изостави юздата въобще. Покрай него със скоростта на светкавица запреминаваха хълмове, гори, скали огради и тъкмо започваше да се чуди накъде и по каква работа е тръгнал, когато се оказа на кръстопътя и пред очите му се изпречи очуканият надпис „Хотел Фланаган“. Видът на веселия огън му подсказа, че тук живеят хора и с това дойде и ужасът от омразните вирджинци. Но той трябваше да изпълни дълга си, така че завърза разпенения кон за оградата и с предпазливи стъпки се доближи до прозореца за да проучи положението.