Джеймс Купър - Шпионинът

— Ако ме търси човекът, к’во от т’ва? Не съм ли аз вдовица и сама да еъм си собственик? И говориш за милост, сержант, ма малко виждам от нея и тъй и тъй. Кой ша забрани? Мистър Велзевул е свободен да си приказва к’вот’ си иска. Аз нямам нищо против и той ше е доволен.

— Жено — каза търговецът — замълчи! А ти глупав човек, оседлай коня си и се въоръжи. Бързай да помогнеш на офицера си, ако си достоен за каузата, на която служиш и не искаш да опозориш униформата.

Търговецът изчезна от погледите им с такава бързина, че не бяха сигурни накъде е тръгнал.

Като чу гласа на стар приятел, Цезар се измъкна от ъгъла си и безстрашно отиде до мястото, което Бети, макар и в състояние на пълна обърканост, бе отстоявала така решително.

— Да не беше тръгвал тоз Харви, — каза негърът — ако слиза надолу, прави компания. Джони Бърч няма стори зло, на негов свой син.

— Жалък, невеж нещастник — възкликна ветеранът като си пое дълбоко дъх. — Мислиш че той е от плът и кръв?

— Харви не плътен, но умен човек.

— Фю-ю-ю, сержант драги, вразуми се веднъж и послушай к’во ти казва който знае. Извикай момчетата и идете след капитан Джак. Помниш ли кат’ ти каза да си готов да идеш, веднага кат’ та повика?

— Да, ама не като ме повика този демон. Ако ми каже капитан Лоутън самия, или лейтенант Мейсън, или някой друг, кой би бил по-бърз от мен?

— Добре, сержант, колко пъти си ми се фалил, че войската не я е страх и в лицето дявола самин?

— Сега не сме в боен строй, не е и ден, а е глупаво и непочтително да предизвикваш Сатаната, при това в такава нощ! Слушай как свири вятърът през дърветата! И… ей го! Злият дух вие навън!

— Вижда го — каза Цезар и отвори очите си толкова широко, че биха обгърнали и нещо повече от дух.

— Къде? — прекъсна го сержантът, като инстинктивно попипа дръжката на сабята си.

— Не, не — каза черният. — Вижда Джони Бърч излиза от гроб. — Джони ходи преди погребение!

— Тогава сигурно е живял грешен живот — каза Холистър. — Блажените духом чакат дорде ги повика Господ, а пороците тормозят душата и в този живот, и в онзи, дето ще дойде!

— А к’во ш’ стани с кап’тан Джак? — извика Бети ядосано. — Да н’ти’й зап’вядал дан’ти пука, или дан’би да н’те’й предупредил? Ей сеги си земах каручката дам’кажа, че те’й бъз от един умрял и Белзебул, и дан’ чака да му помагаш. Кой ли шъ е сержант утре, ма няма да съ казва Холистър, тъй знам!

— Не, Бети, недей така — каза сержантът и стисна с ръка рамото й. — Ако тази нощ ще яздим, нека ни призове този, който е длъжен, и който трябва да ни даде пример. Бог да има милост и да ни праща врагове от плът и кръв!

Следващата чаша затвърди у сержанта решителността, подкладена от ужаса пред упреците на капитана и той тръгна да събира дузината драгуни, оставени под негова команда. Момчето донесе халката, Цезар я сложи в джоба на жилетката си, непосредствено до сърцето, яхна коня, хвана го за гривата и продължи надолу в състояние на относителна безчувственост, докато животното спря пред вратата на топлата конюшня, откъдето бе тръгнало.

Драгуните, свикнали с темпото на походите, се придвижваха много по-бавно, защото бяха изпълнени с бдителност, която трябваше да ги предпази от лукавия лично.

През единия час, в който Цезар го нямаше, положението в къщата на мистър Уортън бе доста неловко. Скоростта на коня бе толкова голяма, че четирите мили и събитията там забавиха Цезар горе-долу толкова. През това време джентълмените се стремяха да направят таке, че тягостните моменти да отлетят колкото се може по-бързо, но предварително обмисленото щастие е от най-невеселия вид. Младоженецът и младоженката от край време имат правото да са отегчени и никой от близките им не бе разположен да не следва примера им. Английският полковник бе подобаващо притеснен от това отлагане на щастието му, и той седеше до Сара с променливо изражение на лицето, а тя сякаш се възползваше от паузата, за да събере сили за тържествената церемония. В неловката тишина, доктор Ситгрейвз, който бе успял да си осигури стол до мис Пейтън, се обърна към нея:

— Бракът, мадам, е почтен акт в очите на Бога и човека. Може да се каже, че в нашия век, той се управлява от законите на разума и природата. Древните, които са изпуснали от внимание законите на природата и са позволили полигамията са осъдили на нещастие хиляди хора. Но с напредъка на науката, мъдростта на обществото се е увеличила и според тази мъдрост, мъжът трябва да е съпруг само на една жена.