Джеймс Купър - Шпионинът

След като дълго време стоя, взирайки се в очакване напразно фигурата да се появи отново, Франсис се обърна към близките си в стаята. Мис Пейтън седеше до Сара, у която имаше някои признаци, че разбира какво става наоколо, но все още бе безразлична към радост и тъга.

— Предполагам, скъпа, вече си добре запозната с живота на един полк — каза мис Пейтън. — За една войнишка жена, това е полезно.

— Още не съм войнишка жена — каза Франсис и се изчерви. — И нямаме много основания да желаем още една сватба в семейството си.

— Франсис — възкликна брат й, като стана и закрачи нервно из стаята. — Не докосвай пак тези струни, умолявам те. Докато положението ми е несигурно, искам да съм в добри отношения с всички.

— Тогава нека несигурността престане — извика Франсис и скочи към вратата. — Ето го, иде Пейтън с радостната новина.

Още не бе завършила, когато вратата се отвори и влезе майорът. На лицето му не бе изписана нито победа, пито поражение, но явно бе объркан. Той пое ръката, която Франсис му подаде, но веднага я пусна и седна в един стол, видимо уморен.

— Не си успял! — каза Уортън с разтуптяно сърце, но външно овладян.

— Видя ли Харпър? — попита сестра му и пребледня.

— Не можах. Пресякох реката в една посока, а той трябва да я е пресякъл в другата. Върнах се веднага и го следвах няколко мили в планините, но необяснимо го изгубих. Дойдох тук, за да ви успокоя. Тази нощ ще го намеря и Хенри ще е спасен.

— Но тогава си говорил с Вашингтон? — попита мис Пейтън.

Дънуди я погледна потънал в мисли и тя повтори въпроса си.

— Главнокомандващият не е в главната квартира.

— Но, Пейтън, ако двамата не се видят ще стане твърде късно. Само Харпър няма да е достатъчен за да отмени присъдата.

Любимият й обърна очи към нея и за момент се загледа в чертите и. След това каза замислено:

— Казваш, че е обещал да помогне на Хенри.

— Разбира се. Направи го сам, без някой да го моли, заради гостоприемството на баща ни.

Дънуди поклати глава и се смръщи.

— Думата „гостоприемство“ не ми харесва. Звучи празно. Трябва да е имало нещо повече, за да се обвърже Харпър. Боя се да няма някаква грешка. Повтори ми всичко, което се случи.

Франсис изпълни молбата му с напрегнат глас. Тя разказа за начина по който се бе появил в имението, за посрещането му и всичко останало, с колкото се може по-големи подробности. Когато спомена за разговора, проведен между Харпър и баща й, майорът се усмихна, но не каза нищо. След това тя разказа за пристигането на Хенри и за събитията на следващия ден. Разказа със забележителни подробности как Харпър е казал на Хенри да махне маскировката си и за думите му относно опасността, на която се е изложил брат й. След това тя припомни как е казал, че той е в по-голяма безопасност след като той знае за пристигането му, отколкото би бил, ако не знаеше. Франсис спомена и за доброто му отношение към нея самата и за сбогуването му с цялото семейство.

Първоначално Дънуди слушаше намръщен, но скоро на лицето му се появи задоволство. Когато тя заговори за отношението на госта към нея, той се усмихна с видимо удоволствие, а когато завърши, каза:

— Той е спасен. Той е спасен.

Но бе прекъснат, както ще видим в следващата глава.

В страна като нашата, населена с хора, които са избягали от родните си земи и домашни огнища, подгонени от съвестта и религиозните си схващания, при една християнска смърт не се пропуска никой от приетите обичаи и ритуали, доколкото е възможно да се зачетат. Добрата стопанка на къщата стриктно се придържаше към изискванията на църквата, към която принадлежеше и понеже сама бе осъзнала безправието си с помощта на свещеника, който четеше проповедите си в съседната енория, тя бе решила, че само неговите молитви могат да донесат спасение на Хенри Уортън. Не че добрата стопанка бе толкова несведуща в доктрината на религията, която изповядва, за да разчита на протекциите на помощ със земен произход, но както сама казваше, бе слушала толкова дълго проповедите на добрия мистър X, че несъзнателно бе започнала да разчита на помощта му за неща, които вярата й би трябвало да я е научила, че са прерогативи единствено на Божеството. За нея мисълта за смъртта винаги бе ужасна и в момента в който бе произнесена присъдата, тя изпрати Цезар, яхнал един от най-добрите коне на мъжа й, да търси църковния служител. Тя направи това без да се допита до Хенри или близките му и обясни отсъствието на чернокожия едва след като той им бе потрябвал за нещо друго. Младежът я изслуша с неудоволствие и нежелание да приеме такъв духовен наставник, но тъй като когато нещата от този свят започнат да губят яркостта си нашите предразсъдъци и навици престават да ни влияят толкова силно, тя получи учтив поклон на благодарност за добронамерената си грижа.