Джеймс Купър - Шпионинът

— Не — каза Хенри благородно. — Ако рискът за теб е толкова голям, иди си както си дошъл и ме остави на съдбата ми. Дънуди се опитва, дори сега, да ми помогне. Ако до края на нощта се срещне с мистър Харпър, избавлението ми е сигурно.

— Харпър! — повтори търговецът и сложи отново очилата си — Какво знаеш ти за Харпър? И защо мислиш, че ще ти помогне?

— Имам обещанието му. Спомняш си когато дойде в къщата на баща ми, тогава обеща да ми помогне, без никой да го моли за това.

— Да, но познаваш ли го? По-точно, защо мислиш че има власт да ти помогне? И защо мислиш, че ще удържи на думата си?

— Ако някога съм виждал честно и добронамерено лице, това беше неговото — отговори Хенри. — Освен това Дънуди има силни приятели в армията на бунтовниците и е по-добре да рискувам да остана тук, отколкото да те изложа на сигурна смърт, ако те хванат.

— Капитан Уортън — каза Бърч и се огледа предпазливо наоколо — Ако аз не успея, никой няма да успее. Харпър и Дънуди не могат да спасят живота ти. Ако не излезеш оттук с мен, при това до един час, утре ще умреш на бесилото със смъртта на убийците. Да, такива са законите им — човек който се бие и убива е на почит. Но този, който служи на страната си като шпиопин, без значение колко вярно, без значение колко честно — ще бъде опозорен, и ще умре като най-долен престъпник.

— Мистър Бърч — каза младежът с възмущение — забравяте, че не съм коварен и потаен шпионин, който мами за да предаде. Забравяте, че не съм извършил това, в което ме обвиняват.

Кръвта нахлу в слабото, бледо лице на търговеца и той отговори:

— Казах ти истината. Цезар ме срещна, когато бе тръгнал да търси свещеник тази сутрин, и му изложих плана, който ако се изпълни както аз искам, ще бъдеш спасен.

— Добре — затворникът се поддаде на настояването му и на страховете, събудени отново.

Търговецът му кимна да мълчи и отвори вратата по скования начин по който се бе появил в началото.

— Приятелю — каза той на часовия — не пускай никой да влиза. Ще се молим и не искаме никой да ни безпокои.

— Не знам дали на някого ще му се прииска, но ако са от семейството на арестувания, нямам право да ги спра. Имам заповеди и трябва да ги изпълнявам. Няма значение дали той ще отиде на небето или не.

— Дързък грешнико! Нямаш ли страх от Бога? Казвам ти, за да не се страхуваш от страшния съд, не пускай никой от тези идолопоклонници да безпокои молитвите на праведните!

— Фю-ю-ю, какъв наставник ще стане от тебе за сержант Холистър! Дума няма да може да каже от тебе. Само недей да викаш така когато започнеш, защото някой нещастник може да не чуе тръбата и да си изпати, че не е отишъл на вечерна проверка. Като искаш да си сам, не можеш ли да подпреш резето с един нож и да се свърши? Защо ти е цяла конница да те охранява?

Търговецът прие идеята й незабавно затвори вратата отвътре.

— Преиграваш ролята си — каза Хенри обезпокоен да не ги открият. — Фанатизмът ти е прекален.

— За пехотинците от изтока може и да е — каза Харви и изсипа торбата, която му подаде Цезар — но не и за тези южняци. Слабите чувства при тях не вършат работа. Но стига, ето тук има едно черно прикритие за лицето ти — Той взе една картонена маска и я постави на лицето на Уортън. — Господарят и слугата ще сменят ролите си за малко.

— Той изобщо не прилича мен — каза Цезар с отвращение, като гледаше новото лице на господаря си.

— Чакай докато сложим вълната.

— Сега по-зле от винаги! — извика чернокожият недоволно — Мислиш черен човек прилича кат овца? Такива устни кат салам не виждал, Харви!

Търговецът бе положил големи усилия за да изработи отделните части на новия вид на Уортън и когато всичко бе готово, само най-внимателен наблюдател би открил истината.

Маската бе направена така, че напълно да отговаря на особеностите и на цвета на африканските лица, а перуката бе изкусно изработена от черна и бяла вълна, така че да отговаря точно на косата на Цезар, който я похвали и смяташе че е чудесна имитация на косата му във всичко, освен в качеството.

— Само един човек в американската армия може да те открие, капитан Уортън, но този човек не е тук.

— Кой е той?

— Този, който те арестува. Би познал че кожата ти е бяла както и да се маскираш. А сега се събличате. И двамата. Разменете си дрехите отгоре до долу.

Цезар, който бе получил пълни инструкции от търговеца още когато се бяха видели сутринта, веднага започна да хвърля грубите си дрехи, които капитанът взе и заоблича, без да е в състояние да прикрие отвращението си.