Джеймс Купър - Шпионинът

В държанието на търговеца имаше странна смесица от загриженост и насмешка. Първото произлизаше от това, че напълно съзнаваше опасността и знаеше как да я избегне, а второто, от безусловно смешната гледка пред очите му, на която той реагираше с почти пълно безразличие поради това че бе свикнал с такива неща.

— Сега, капитане — каза той като започна да пълни с вълна чорапите на Цезар, които вече бяха на краката му — при оформянето на тези крайници трябва малко да се помисли. Когато се качиш на кон ще трябва да ги покажеш. Драгуните толкова са свикнали да гледат негри, че като ти видят прасеца веднага ще се досетят, че е на бял.

— Боже! — възкликна Цезар — панталони на маса Хари стават!

— Всичко е наред, само краката ти не са — каза търговецът зает с тоалета на Уортън. — Облечи палтото, капитане, така… на един карнавал ще минеш чудесно… Цезар, сложи тази напудрена перука на главата си и когато вратата се отвори гледай през прозореца и стой с гръб. Не говори, каквото и да става, иначе ще ни издадеш.

— Харви мисли черен народ няма език като бял народ — измърмори той недоволно и застана на определеното място.

Всичко бе готово и Харви се залови много сериозно да разяснява ролите на двамата актьори. На капитана каза да изостави изправената си войнишка стойка и да се превие като негъра на баща си, а Цезар трябваше да пази тишина и да се преструва колкото се може повече. След това той отвори вратата и извика часовия, който бе отишъл в далечния край на коридора, за да не чуе думите за успокоение, предназначени за друга душа.

— Повикай стопанката — каза той тържествено. — И да дойде сама. Затворникът е потънал в добри мисли и никой не трябва да го смущава.

Цезар зарови лице между дланите си и когато часовият надникна, видя гърба на охранявания, дълбоко замислен. Той изгледа свещеника с презрение и извика силно жената, която се появи веднага, тайно надявайки се да бъде допусната до предсмъртното разкаяние на осъдения.

— Сестро — каза свещеникът с авторитетния глас на господар. — Има ли в къщата ти „Последните мигове на престъпника-християнин или размисли за вечността за тези, които умират от насилствена смърт“?

— Никога не съм чувала за тази книга — каза дамата с изненада.

— Не съм изненадан. Има много книги за които не си чувала, но този разкайващ се грешник не може да си замине в мир, без утехата на това томче. Един час четене от него се равнява на цял живот слушане на проповеди.

— Какво съкровище трябва да е това… Кога е отпечатано?

— Първо е било отпечатано в Женева на гръцки език, а после е преведено в Бостън. Тази книга, мадам, трябва да е в ръцете на всеки християнин, особено на тези, които умират на бесилката. Веднага пригответе един кон за този негър, който ще ме придружи до брат ми и ще я донесе навреме. Братко, овладей се. Тръгваш по тесния път на славата.

Цезар на свой ред се загърчи в стола, но не показа лицето си иззад ръцете скрити в ръкавици. Стопанката си тръгна за да изпълни тази много разумна молба и заговорниците отново останаха сами.

— До тук добре — каза Харви. — Сега идва трудното. Трябва да заблудим и началника на стражата, който е лейтенант на Лоутън и е научил от него доста хитрости. Капитан Уортън, помни, че сега всичко зависи от спокойствието ни.

— Съдбата ми не може да стане по-лоша отколкото е сега, приятелю, но заради теб ще направя всичко, което е по силите ми.

— А нима аз мога да бъда още повече преследван отколкото вече съм? — каза търговеца с непоследователността, която бе характерна за него. — Но съм обещал на един човек да те спася и досега не съм го лъгал.

— Кой е той? — попита Хенри със събуден интерес.

— Никой.

Слугата скоро се върна и каза че конете чакат до вратата. Харви погледна капитана и тръгна надолу по стълбите, като преди това накара жената да остави затворника на спокойствие, за да може да смели духовната храна, която е получил.

Слухът за странния свещеник бе пуснат от часовия и пред къщата се събраха дузина драгуни без работа, които имаха намерение да си поприказват с фанатика и сега се преструваха на възхитени от конете.

— Хубав кон — каза инициаторът на тази шега. — Но малко слабичък. Сигурно заради тежката работа по вашето призвание.

— Моето призвание може да е тежко и за мен и за това хубаво животно, по идва денят на разплатата и тогава ще получа възмездие за делата си — отговори Бърч и сложи крак в стремето, готов да се качи на коня.