Колин Фалконър - Харем

И колко много форми! Изля едно тасче вода върху себе си, преструвайки се, че не се интересува от момичетата наоколо. Мълчаливо се сравняваше с тях. Гърдите на някои бяха бели, тежки, нашарени с бледосини вени; като на кърмачки, помисли си Хурем, само дето коремите им бяха плоски и стегнати. Гърдите на някои имаха формата на сълза, някои едва бяха наболи; много от жените в харема всъщност бяха малки момичета, току-що излезли от пубертета, с твърди закръглени гърди, невероятно стегнати и нежни. Хурем огледа своето тяло, слабо и равно като на момче, и се запита как така я бяха избрали.

Е, може би не беше чак толкова красива като някои от тези одалиски, напомни си тя. Но имаше меднозлатиста коса, като лисица. И беше хитра.

Взе кърпата си и влезе в стаята за напарване. Сцената, която се разкри пред очите й, беше като от някакъв млечен рай. Парата нахлуваше в дробовете и полепваше по кожата като горещ воал, превръщаше се в хиляди малки капчици. Голи силуети се показваха и скриваха в кълба от мъгла, подобно на привидения, а тишината се нарушаваше само от потракването на дървените налъми по мраморния под, дрънкането на медно тасче или плясък на вода, когато някое момиче влизаше или излизаше от басейна.

През слоевете пара се процеждаше светлина, струяща от прозорците на извития таван, изпаренията и прорязания със сивкави жилки мрамор се сливаха в едно и стените сякаш изчезваха.

Хурем се отпусна в един от топлите басейни и притвори очи, наслаждавайки се на усещането. Водата отмиваше потта и се плискаше около раменете и гърдите й. Тя положи глава върху мрамора, плисна шепа вода върху лицето си и отметна влажната коса от очите си. Да, невероятно приятно усещане, помисли си. Преди да се озове в харема, тялото й беше свикнало единствено с напрежението на борбата за оцеляване, с конната езда и с физическия труд. Сега тези евнуси и робини наоколо бяха разбудили още нещо у нея.

Но каква полза? Всичките тези жени с поруменяла кожа, пламнала от горещата пара и вода, с масажирани от гедичлийките тела, отпуснати и мъркащи като котенца, натруфени и нагласени в коприна и брокат — и да няма мъж, който да задоволи копнежите им!

Хурем почувства някакво раздвижване във водата и отвори очи. Една висока светлокоса жена се беше разположила на ръба на басейна, на няколко крачки от нея, а две одалиски обливаха тялото й с вода и масажираха мускулите на врата и раменете й. Жената лежеше, опряна на лакти, с отметната назад глава, а дългата й руса коса почти докосваше мраморния под. Позата издаваше нечувана самоувереност и мързелива гордост. Гюлбехар!

Хурем усети как страните й пламват. Ако имаше чудеса на земята, то именно тази жена знаеше как се постигат. Пряко волята си усети как я заливат завист и омраза, емоции, които със сигурност обладаваха и всички останали одалиски в хамама в този момент. Защо точно нея, помисли си. Защо именно тя, само тя, сред всичките тези жени? Тя ли беше най-хитрата и най-съблазнителната? Или просто той беше лесен за омагьосване?

Гюлбехар усети, че я гледат, и за момент вдигна глава и отвори очи. Изглеждаха невероятно ярки сред мъглата в хамама, приличаха на два сапфира, вградени в парче лед. Какво беше изражението върху това лице? Срам? Любопитство? Съжаление?

Хурем отвърна на погледа й, после нарочно й обърна гръб и излезе от водата, награждавайки Гюлбехар с гледката на голия си задник по-дълго, отколкото бе необходимо. Веднага се разкая за детинската си постъпка. Не беше необходимо Гюлбехар да я съжалява, помисли си, докато вземаше кърпата си. Да се страхува от нея, може би, но не и да я съжалява.

Потропването на налъмите й разкъса тишината.

Мраморните колони и арки извеждаха към странични малки стаички с пейки, върху което гедичлийките обслужваха одалиските — масажираха телата им, оглеждаха ръцете, краката, пубисите, анусите и дори носовете и ушите им, за да са сигурни, че не е останала и следа от косъм. Хурем отдавна се бе отказала да протестира срещу това унижение. Остави се да бъде прегледана. В края на краищата със или без нейното съгласие те пак щяха да го направят.

Чернокожото момиче със ситно накъдрена коса се казваше Муоми, беше намръщена и постоянно изглеждаше нацупена. Останалите говореха за нея само шепнешком. Разправяха, че била вещица и я избягваха. Имаше огромни костеливи ръце, които сякаш отделяха сухожилията от костите, докато работеха, и някои от момичетата излизаха от масажа при нея с мокри от сълзи лица. На Хурем й харесваше. Ръцете на Муоми прогонваха отпуснатостта от тялото й.