Колин Фалконър - Харем

— Какво искаш?

— Ще реша проблема ти. Напълно.

— Ще го решиш? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че зная начин за отстраняване на проблема. За благодарност ти ще направиш нещо, което е напълно по твоите сили.

— По-добра позиция в харема? Може би в личната свита на валиде-султан? Дрехи? Пари?

— Изненадана съм, че оценяваш живота си толкова евтино.

Капи ага неспокойно погледна към прозорците на северната кула, сякаш очакваше да види как самият султан го наблюдава. Слънцето вече беше слязло ниско и минаретата блестяха в кървавочервено.

— Какво тогава?

— Искам да ме вкараш в леглото на султана.

— Невъзможно!

— Не, възможно е. Както е възможно и това, че ако султанът разбере какво си направил, ще нареди да те окачат на куки и да те оставят да умреш. Знаеш какво е наказанието в такива случаи.

Капи ага се олюля, сякаш го беше зашлевила. Очите му се бяха изцъклили от удивление.

— Знаеш, че султанът не спи с друга, освен с Гюлбехар! Онова, което искаш, не е по силите ми.

За пръв път леката подигравателна усмивчица, играеща по устните на Хурем, изчезна.

— Наслаждавай се на смъртта си тогава. Вярвам, че бостанджията е достатъчно изобретателен, за да имаш време да й се порадваш.

С тези думи тя се оттегли. Над градината се спуснаха сенки. Капи ага ги наблюдаваше как пълзят, замръзнал на мястото си от страх.

Харемът съществуваше още от времето, когато османските турци бяха само номадски завоеватели, живеещи в дивата пустош на Анадола и Азербайджан. Идеята за харем бе заимствана от персите — за удобство на воините, отсъстващи дълго от племето си. Когато османлиите се сбогуваха с номадския си начин на живот и създадоха столица първо в Бурса, а след това и в Константинопол, наричан от тях Стамбул, харемът се превърна в институция и в него се разви непоклатима йерархия със собствено управление и протокол.

Харемът не се ръководеше от султана, а от неговата майка — валиде-султан. Султанът трябваше да се подчинява на законите на харема така, както и момичетата в него. Именно валиде-султан ръководеше това уединено общество от евнуси и девици с помощта на Капи ага, главният бял евнух, който беше едновременно началник на стражата и посредник между валиде-султан и сина й.

Когато в харема се появеше ново момиче, го настаняваха в някой от многото отдели — при управителката на дрехите или при главната готвачка в кухнята. То можеше да се издигне до по-важна позиция в администрацията на харема единствено благодарение на собствените си достойнства, но единственият начин, по който можеше да се сдобие с истинска власт, бе да се превърне в гьозде, с други думи — ако успееше да хване окото на султана.

Ако султанът я повикаше в леглото си, тя биваше провъзгласена за икбал и можеше да бъде настанена в собствени покои и да й се дадат прислужници. Можеше да прекара само една вечер с Господаря на живота или пък — сто: това нямаше никакво значение, освен ако не му родеше син; тогава ставаше султанска кадъна. Позволяваше се да има само четири кадъни и нито една повече; след това се намесваше специалистката по абортите. Тези четири кадъни се намираха само на косъм от истинската власт, тъй като знаеха, че всяка една от тях можеше да бъде майката на следващия султан.

Сюлейман бе нарушил традицията. Макар че още не беше навършил трийсет години, той имаше само една кадъна, Гюлбехар, и само един син. Това беше повече от недостатъчно за великия род на османлиите и майката на Сюлейман не спираше да се тревожи.

Хафизе султан, валиде-султан, беше грузинка с дълга блестяща черна коса. Изглеждаше внушителна и величествена, докато седеше в огромната кънтяща зала с куполовиден таван, облицован с оникс и прорязан от тънки жилчици мрамор. От стъклото високо в купола, се процеждаше разсеяна жълтеникава светлина и се отразяваше в украшението на главата й — едно бижу във формата на цвете, инкрустирано със седеф и гранати. Изглеждаше царствена, с изключение на лицето й — изваяно с меките линии и увенчано с топлите сиви очи на една баба. Лице, което събуждаше у човек желание да се довери, помисли си Капи ага. Това беше опасно.

— Искал си да ме видиш? — попита го тя.

Капи ага облиза пресъхналите си устни, почувства се прозрачен.

Цяла вечер бе упражнявал речта си, но сега думите се изпариха от главата му. Обзе го внезапна паника.

— Корона на покритите с воал лица… — промърмори той, обръщайки се към нея с официалната й титла.