Колин Фалконър - Харем

Махмуд с лекота го вдигна от пода и го притисна към стената.

— Чуй ме сега! Обичам те и няма да позволя да съсипеш живота си — нито пък моя — само заради някакво си младежко увлечение! Купи си метреса, щом толкова искаш, но остави Джулия Гонзага на мира! Разбираш ли ме!

Аббас залитна напред и опря чело в рамото на баща си. Затвори очи. Гадеше му се. Когато ефектът от удара попремина, усети, че хватката на баща му е отслабнала.

— Довиждане — прошепна младежът и се отскубна. Преди Махмуд да успее да го спре, той се втурна навън и изчезна.

Според законите никой благородник нямаше право да разговаря на четири очи с капитан-генерала на армията. Заплахата от конспирация беше постоянна и Съветът на десетте бдеше да не би някой да се опита да използва армията за свои собствени цели, както бе сторил Сфорца в Милано. Така че Махмуд беше следван навсякъде от двама сенатори. Те бяха до него и сега, когато Махмуд се втурна в частните покои на Антонио Гонзага.

Гонзага седеше в отдалечения край на стаята, зад гърба му се виждаха витражите на прозорците. Куполът на Сан Джовани Кризостомо блестеше на фона на бледоморавото небе.

— Достопочтени синьоре — измърмори под носа си Махмуд и се наведе да целуне ръкава на робата на Гонзага.

— Казаха ми, че си искал да ме видиш по някакъв въпрос от неотложна важност — рече Гонзага, без да отмества поглед от двамата придружители на капитан-генерала. — Предполагам, че става дума за лични, а не държавни дела?

Махмуд се изправи, като отбягваше да срещне очите на Гонзага. Той засрамено запристъпя от крак на крак. Предпочиташе да може да обсъди въпроса насаме с Гонзага, но това можеше да се окаже дори по-опасно от затруднението, в което се намираше в момента.

— Изключително деликатен въпрос, синьоре.

— Има ли нещо общо с дъщеря ми?

Облекчение — примесено с малко страх, както със задоволство забеляза Гонзага, — се изписа по лицето на мура.

— Да, синьоре. Значи имате някаква представа какво съм дошъл да ви кажа?

Гонзага разбра, че в момента най-важно бе да се действа предпазливо. Трябваше да държи под контрол както езика на този мур, така и своя собствен. Двамата придружаващи сенатори почти бяха почнали да се облизват в очакване на скандала.

— Всичко, което знам, е, че Лучия Гамбето е била достатъчно глупава да си позволи да предава писма между дъщеря ми и нейния доведен брат Лудовичи. — Махмуд понечи да възрази, но изражението на Гонзага го възпря. Забеляза го как хвърля бърз поглед към двамата сенатори и веднага разбра.

— Имам основания да подозирам, че е планирана… среща — отвърна Махмуд.

— Аз чух същото — кимна Гонзага. — Разбира се, никога няма да допуснем подобна проява на неблагоразумие. — Проклето момче, изруга наум Гонзага. Не беше допускал, че Аббас ще сподели проблема с баща си. Сега трябваше да измисли друг начин. Освен ако…

— Изпитвам огромно облекчение, че сте толкова добре информиран — каза Махмуд. — Чувствах, че е мой дълг да ви предупредя.

— Имате моите благодарности, генерале. Мога ли да знам откъде сте получил информацията? От сина си, може би?

Махмуд се поколеба. Сега, след като се очертаваше начин да се избегне скандалът, вече не беше необходимо да разкрива пред Гонзага — нито пред двамата сенатори — факта, че не е виждал сина си от предишната вечер.

— Неговият дълг е към Венеция. Както и моят, синьоре.

— Тогава ще му предадете моите благодарности, генерале. Уверявам ви, че няма да позволя името Гонзага да бъде опетнено.

Махмуд се поклони и се оттегли. На излизане от двореца се опита да потисне съмненията, които го бяха нападнали. Какво го караше да се чувства така, сякаш по някакъв начин е бил манипулиран? Е, достатъчно бе, че предупреди Гонзага. Сега поне нямаше начин животът на сина му — както и неговият собствен — да бъде съсипан от нещо, което лесно би могло да бъде закупено за няколко монети навсякъде из Републиката.

Сенките се бяха превърнали в приятели на Аббас. Цялата предишна вечер, както и през последвалия дълъг ден той се беше крил и беше кроял планове. С малкото пари, които му се намираха, бе платил за билети до Пескати — щяха да отпътуват с една малка галера със сутрешния прилив. Нямаше представа как щяха да се доберат оттам до Неапол, но бъдещето не го занимаваше. Най-важното в този момент, бе да се измъкнат от Венеция.

Лудовичи имаше любовница — дъщеря на беден банкер, който с готовност бе разменил едно гладно гърло за торба златни монети — и Аббас цял ден се бе крил в апартамента в Гуидека, който Лудовичи бе наел за метресата си. Вечерта, когато Лудовичи се прибра в апартамента, той разказа на приятеля си, че войниците на Махмуд цял ден са го търсили из града, преобръщайки с главата надолу всички кръчми.