Александър Дюма - Тримата мускетари

Юго в своите произведения съчетава животрептящите въпроси на съвременността с колоритните сцени от минали времена. Неговите исторически романи са проникнати от чувство на дълбок протест срещу съвременните му буржоазни отношения в обществото.

Мериме в своя исторически роман „Хроника за времето на Шарл IX“ си поставя задача да убеди френската читателска публика, че „добри“ епохи в историята никога не е имало; че в древността низостта е вземала връх над благородните мечти, а в съвременната му действителност, според неговото описание, се е утвърдило господството на буржоазната посредственост — това почти напълно унищожава надеждите за някакви промени в обществения строй.

Дюма твърде много се отличава от своите съвременници, създали изключителни образци на френския исторически роман.

Той не се стреми да бъде мислител и никога не се опитва да реши едни или други исторически проблеми — независимо дали се отнасят към миналото или към съвременността. Несъмнено много френски романисти са минали школата на Уолтър Скот, ползуващ се през XIX в. с широко признание в европейските страни. Дюма превъзходно усвоил творческия метод на английския романист и своя първи роман — „Изабел Баварска“ написва под явното влияние на автора на „Пуритани“. През следващите години, когато Дюма натрупва опит и умение, той се отнася критично към художествените принципи на Уолтър Скот. „Наистина — казва той — дали трябва да започваш романа с нещо интересно или да го започваш с подготовката, да говориш за героите, след като си ги показал, или да ги показваш, след като си разказал за тях?“ Дюма решително утвърждава първия метод, предпочита стремителното действие, което веднага да грабва читателя с необикновени приключения, изкусно преплетени с интригата, с неочаквани обрати на сюжета.

Популярността на романите на Дюма с тяхното колоритно изобразяване на миналото, с пъстрата картина на приключения и борби се обяснява с това, че те предоставяли на читателя възможност да отдъхне от скуката и пошлостта на буржоазния живот. Те го пренасяли в света на ярки и решителни характери, в света на безкористни страсти, на храброст и великодушие. Обаче идейната ограниченост на Дюма е причината неговите романи да не възбуждат активен протест. Те призовават към пълно примирение с действителността.

Дюма в своеобразна форма възражда традицията на буржоазния приключенски роман от XVII-XVIII век.

Но през XVII-XVIII в. буржоазното общество току-що е възникнало и тръгнало към своето господство. Друго нещо е XIX в. В годините на Юлската монархия животът на господствуващите класи във Франция вече е белязан от буржоазната скука и трезва практичност. Като не вижда активни, смели, находчиви, привлекателни герои в съвременния живот, Дюма ги търси и намира в историческото минало.

С романите си писателят явно се стреми да угоди на широкия кръг френски читатели. По страниците на неговите творби историята загубва епичното си величие, става обикновена и домашна; отдалечените исторически събития са дадени на фона на интимния живот на героите. Писателят се стреми да покаже, че кралете, кралиците, пълководците и министрите също са хора, над които страстите и капризите имат голяма власт. Подобно изобразяване е трябвало да внуши на масовия читател добродушен оптимизъм в отношението му към живота и към „световните величия“.

Най-популярен от романите му с историческо съдържание безспорно е „Тримата мускетари“. Той се характеризира със стремително и бурно развиваща се интрига, с оптимистично показване на живота като една непрекъсваща се дейност и обикновен език.

Композицията на „Тримата мускетари“ е подчинена на жанра на романа подлистник, който изисква от писателя не само завършеност на отделните глави, но и тяхното органично свързване в цялостното развитие на сюжета. Дюма писал всяка глава от романа така, че финалът й да служи за завръзка на епизода, за който се разказва в следващата.

Храбрите и инициативни мускетари, които по най-чудодеен начин се намесват в най-важните исторически събития, са хора с благороднически титли, те търгуват със своята шпага, служейки на краля: за пролятата кръв им заплащат с луидори и им предоставят прилична издръжка. Но в същото време във външния облик и поведението на своите герои Дюма се старае да запази чертите на някакво рицарство, като ги принуждава да минат през огън и вода за честта на френската кралица, която дори не са виждали. И все пак в романа те се проявяват като най-обикновени хора, които изпълняват ролята на слуги.