Този път се целунаха, но от сърце и без задни мисли.
Планше получи от Рошфор чин гвардейски сержант.
Господин Бонасийо си живееше много спокойно, без да знае изобщо какво е станало с жена му и без да се тревожи никак за нея. Един ден той има неблагоразумието да напомни на кардинала за себе си; кардиналът заповяда да му предадат, че ще се погрижи да не му липсва вече никога нищо.
И наистина на следния ден господин Бонасийо, като излезе в седем часа вечерта, за да отиде в Лувър не се яви вече на улица Гробарска: мнението на онези, които изглеждаха най-добре осведомени, беше, че той е получил храна и квартира в някой кралски замък за сметка на щедрия кардинал.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/107
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
Александър Дюма, Тримата мускетари
Преведе от френски Йордан Павлов
Редактор Людмила Харманджиева
Художник Морис Лероар
Художествено оформление Стефан Груев
Художествен редактор Димитър Чаушов
Технически редактор Маргарита Лазарова
Коректор Мери Илиева
Френска. IV издание.
Издателство „Народна младеж“, София, 1978
Абат Анкети (1723–1806) — автор на многотомна история на Франция.
Левга — мярка за дължина = 4 км.
Ливра — сребърна френска монета от началото на XVII в.
Екю — някогашна френска златна или сребърна монета.
Знаем много добре, че думата милейди се употребява само пред фамилното име. Така го намираме в ръкописа и не искаме да го променяме. Б.а.
Пистол — някогашна златна монета.
Мадригал — стихотворение с шеговит или любовен характер в ямбичен размер от 6 до 13 стиха.
Су — френска монета, равна на 5 сантима.
Сарабанда — вид танц.
Игра на думи — министър значи слуга и министър.
Игра на карти.
Френска златна монета от времето на Луи XIII.
Дебела книга с голям формат.
Последователи на Пелаг — монах, еретик, живял в V век.
Рондо — популярна стихотворна форма във френската поезия от XVII в., повтаряне на едни и същи стихове във всяка строфа и в определен ред.
Клирос — място на хора в черква.
mea, culpa: Прости ми, Господи!
Басет — игра на карти.
Аркебуза — старовремска пушка, която се палела с фитил.
Лондон, ако обичате, господине.
Моят господар; лорд д’Артанян.
Изгубена съм.
Ще трябва да умра.