Александър Дюма - Тримата мускетари

— Ще ни разкажете ли всичко?

— Още тази вечер.

И наистина още същата вечер д’Артанян отиде у Атос и го свари да изпразва бутилката с испанско вино, занимание, което той изпълняваше всяка вечер, като че свещенодействуваше.

Той му разказа какво се беше случило между него и кардинала и извади указа от джоба си.

— Ето, драги ми Атос, вземете — каза той, — пада ви се по право.

Атос се усмихна със своята кротка, прелестна усмивка.

— Приятелю — заяви той, — за Атос това е много; за конт дьо ла Фер е много малко. Запазете този указ, той е ваш; за съжаление вие го заплатихте много скъпо.

Д’Артанян излезе от стаята на Атос и отиде при Портос. Свари го облечен в разкошна, богато обшита дреха да се оглежда пред огледалото.

— Аха! — зарадва се Портос. — Вие ли сте, драги приятелю! Как намирате, отива ли ми тази дреха?

— Много — отвърна д’Артанян, — но аз дойдох да ви предложа една дреха, която ще ви отива много повече.

— Каква? — запита Портос.

— Униформата на мускетарски поручик.

Д’Артанян разказа на Портос за срещата си с кардинала, извади от джоба си указа и каза:

— Ето, драги, впишете тук името си и ми бъдете добър началник.

Портос хвърли поглед върху указа и го върна на д’Артанян за голяма изненада на момъка.

— Да — отговори Портос, — това би ме поласкало много, но няма да се радвам дълго на тази милост. През нашето пътуване до Бетюн мъжът на моята дукеса починал; така че, драги мой, сандъкът на покойния ми протяга ръце и аз ще се оженя за вдовицата. Ето, меря си венчалната дреха. Запазете чина поручик за себе си, драги, запазете го.

И той върна указа на д’Артанян.

Момъкът отиде у Арамис.

Намери го на колене пред един аналой, опрял чело на отворения си молитвеник.

Той му разказа за свиждането си с кардинала и извади за трети път от джоба си указа:

— Вие, нашият приятел, нашето светило, нашият невидим покровител — каза той, — приемете този указ; вие го заслужавате най-много от всички ни със своята мъдрост и със съветите си, които винаги биваха увенчавани с толкова добър успех.

— Уви, драги приятелю! — въздъхна Арамис. — Последните ни приключения ме отвратиха напълно от живота и от шпагата. Този път решението ми е безвъзвратно: след обсадата ще постъпя в ордена на лазаристите. Запазете указа, д’Артанян, военната служба ви подхожда, вие ще бъдете храбър и предприемчив военачалник.

Д’Артанян, с насълзени от благодарност и светнали от радост очи, се върна при Атос, който продължаваше да седи до масата и да разглежда на светлината на лампата последната си чаша малага.

— Е! — рече той. — Те също ми отказаха.

— То е, защото никой, скъпи приятелю, не е по-достоен от вас.

И той взе перо, вписа в указа името на д’Артанян и му го подаде.

— И така, няма да имам вече приятели — каза младежът, — уви, няма да имам нищо, само горчиви спомени…

И той опря глава на ръцете си, а по страните му се плъзнаха две едри сълзи.

— Вие сте млад — отвърна Атос — и има време горчивите ви спомени да станат приятни!

Ла Рошел без помощта на английската флота и на войската, обещана от Бъкингам, се предаде след една година обсада. На 28 октомври 1628 година бе подписана капитулацията.

Кралят влезе в Париж на 23 декември същата година. Посрещнаха го тържествено, сякаш се връщаше от победа над врагове, а не над французи. Той влезе през предградието Сен Жак под сводове зеленина.

Д’Артанян встъпи в новата си длъжност. Портос напусна службата и се ожени на следната година за госпожа Кокнар: тъй желаният сандък съдържаше осемстотин хиляди ливри.

Мускетон бе облечен във великолепна ливрея и получи удоволствието, удоволствие, за което бе мечтал през целия си живот, да стои отзад на позлатена карета.

След едно пътуване в Лотарингия Арамис изчезна изведнъж и престана да пише на приятелите си. По-късно научиха от госпожа дьо Шеврьоз, която разказала на двама-трима свои любовници, че се бил подстригал в някакъв манастир в Нанси. Базен стана послушник.

Атос служи мускетар под началството на д’Артанян до 1631 година — по това време, след едно пътуване в Турен той също напусна службата под предлог, че е получил малко наследство в Русийон. Гримо последва Атос. Д’Артанян се би три пъти с Рошфор и го рани три пъти.

— Ще ви убия навярно четвъртия път — каза му той, като му подаде ръка, за да го вдигне.

— По-добре ще бъде и за вас, и за мене, да свършим дотук — отвърна раненият. — Дявол да го вземе! Аз съм ви малко по-добър приятел, отколкото предполагате, защото още след първата ни среща можех да кажа една дума на кардинала и да наредя да ви отсекат главата.