Александър Дюма - Тримата мускетари

Трилогията за тримата мускетари обхваща значителен период от историята на Франция — от 1625 г. до времето, когато монархията на Луи XIV, продължавайки агресивната си политика, предприема през 70-те години война срещу Холандия, за да завоюва чужди земи и да укрепи своето икономическо и политическо могъщество в Европа. След като проследява съдбите на великодушните си герои и достатъчно радва читателя с техните необичайни приключения, романистът завършва обширното си повествование с картината на сражението между френските и холандски войски. В този бой загива д’Артанян, няколко минути преди смъртта си получил званието маршал на Франция.

Дюма обладава изключителен дар — умението да пленява читателя. Сред читателите на неговите произведения са Маркс, Ленин, Толстой, Достоевски, Чехов, Горки, Менделеев. Във Франция ценители на неговия талант са били Жорж Санд, Балзак, Юго. Историкът Мишле пише на Дюма: „Аз ви обичам, аз ви обожавам, защото вие сте природно явление“.

Можем да посочим възторжения отзив на Виктор Юго: Александър Дюма е един от онези хора, които можем да наречем сеячи на цивилизацията; той лекува и облагородява умовете, вселявайки в тях необяснима светлина, ярка и силна; той оплодява душата и разума на човека. Той възбужда жажда за четене, той разравя човешкото сърце и хвърля в него семена. Той сее френски идеи. Френските идеи съдържат толкова хуманност, че навсякъде, където проникнат, възраждат прогреса. В това е изворът на огромната популярност на хора като Александър Дюма („Дела и речи“).

Произведенията на Дюма се ползуват с изключителна популярност в Русия. През 30-те и 40-те години на XIX век преводите на неговите романи и повести се поместват в различни списания, по-точно в „Телескоп“, „Библиотека для чтения“, „Отечественние записки“. След като драмата на Дюма „Анри III и неговият двор“ била поставена на театрална сцена във Франция, тя била преведена на руски език и излязла в отделно издание. Знаменитият трагик В. А. Каратигин поставил пиесата на Дюма на руска сцена в собствен превод.

Един от първите руски преводачи на Дюма е В. Г. Белински. През 1834г. „Телескоп“ помества преведените от Белински творби на Дюма „Мъст“ и „Планината Хеми“. В рецензията на книгата „Съвременни повести на модни писатели. Събрани, преведени и издадени от Ф. Кони“ Белински отбелязва наличието на дълбока поетична мисъл в повестта на Дюма „Маскарад“ и пише за „мощния и енергичен талант“ на А. Дюма. Наистина по-късно големият революционен демократ осъжда лековатия характер на някои драми и романи на Дюма.

Недостатъците на Дюма като романист историк са общоизвестни и очевидни. Но читателят и не трябва да търси в неговите романи истинско пресъздаване на историческата действителност. В своите най-добри произведения Дюма си остава великолепен, увлекателен разказвач, майстор на интригата и композицията, създател на завинаги запомнящи се героични характери, в които своеобразно, дори наивно е въплътена вярата, че хората с ясен ум и воля, които са уверени в себе си и в своята правота, честност и великодушие, могат и трябва активно да се намесват в живота, да защищават според силите си и разбиранията си доброто и правдата, да се борят с лъжата и злото. Дюма е от онези писатели, които цели поколения четат от най-ранно детство чак до старостта си. И естествено е да мислим, че подобно признание не се получава даром.

Из предговора на М. Трескунов към съветското издание

Преди около година, като търсех материали в Кралската библиотека за моята история на Луи XIV, случайно попаднах на „Мемоарите на господин д’Артанян“, напечатани в Амстердам в печатницата на Пиер Руж, както повечето от произведенията през тази епоха, в които авторите държаха да кажат истината, без да бъдат затворени за по-дълго или по-кратко време в Бастилията. Заглавието ме привлече: взех ги у дома, разбира се, с разрешение на господин библиотекаря, и ги прочетох на един дъх.

Нямам намерение да правя тук разбор на това интересно произведение, а ще се задоволя да насоча към него ония от моите читатели, които ценят картините на епохата. Те ще намерят в тия мемоари портрети, нахвърляни от ръката на майстор, и макар че повечето от тия скици са рисувани по казармени врати и по стени на кръчми, те ще познаят лесно в тях образите на Луи XIII, на Ана Австрийска, на Ришельо, на Мазарини и на по-голяма част от придворните по онова време, подобни на образите в историята на господин Анкети 1 1 Абат Анкети (1723–1806) — автор на многотомна история на Франция. .