Александър Дюма - Тримата мускетари

Всички биографи отбелязват, че последните години от живота си писателят прекарал в крайна бедност. От мизерията го спасявали децата му: дъщерята — писателка, и синът Александър Дюма, известен драматург, автор на романа и пиесата „Дамата с камелиите“. Дюма умира в градчето Пюи на 6 декември 1870 година. Смъртта му минава незабелязано, тъй като съвпада с поражението на Франция във войната с Прусия и окупацията на френска територия от немски войски.

Д’Артанян, главният герой на романа „Тримата мускетари“, е историческо лице. Основен източник за написването на този роман е излязлата през 1701 година в Холандия книга на Куртил дьо Сандр под заглавие „Мемоарите на г-н д’Артанян, капитан лейтенант от първа рота на кралските мускетари, съдържащи множество частни и секретни неща, станали през царуването на Луи Велики“.

Имената на тримата мускетари — Атос, Портос и Арамис, които Дюма срещнал в книгата на Сандр, го озадачили. Той предположил, че зад тези псевдоними Сандр е скрил имената на добре известни хора.

В действителност тримата герои наистина са съществували. Атос бил роден в провинция Беарн. От оскъдните сведения за живота му е известно, че бил превъзходен фехтовач, умрял през 1643 г. по всяка вероятност след един дуел, тъй като намерили тялото му близо до пазара Прео-Клерк — любимо място за дуелиращите се.

Портос се казвал Исак дьо Порто; произхождал от знатен род, известен и през XIX в., и служил в отряда на кралските мускетари.

Третият герой — Арамис (истинското му име е Арамис) известно време живял в долината Баритон; той също се числял в редовете на мускетарите.

Книгата на Сандр видяла бял свят приблизително тридесет години след смъртта на д’Артанян и авторът написал измислени спомени на своя герой, ползувайки истински документи за живота и служебната дейност на д’Артанян и тримата му приятели мускетари. Към действителните факти обаче Сандр притурил и немалка част литературна измислица. Така например Сандр твърди, че тримата мускетари били и братя, макар и отлично да знаел, че произхождали от различни аристократични родове и носели различни фамилии.

От „Мемоарите“ на Сандр Дюма почерпил многобройни подробности за нравите през XVII в., взел имената на своите герои, епизода за пътешествието на д’Артанян в Париж, интригата с милейди, открадването на препоръчителното писмо до Тревил, дуела в Прео-Клерк, образите на гвардейците на кардинала, постъпването на д’Артанян в полка на Де-з-Есар, обикновената кръчмарка писателят превръща в очарователната мадам Бонасийо. Оттам са взети и сведенията за служебната кариера на д’Артанян при Мазарини, пътуването на гасконеца до Англия, участието му в арестуването на Фуке. От книгата на Редедер „Политическите и любовни интриги на френския двор“ романистът взел историята с диамантите, изпратени от Ана Австрийска на Бъкингамския дук. Но неизтощимата сила на въображението му позволила на писателя да създаде, използувайки свободно тези източници, едно дълбоко своеобразно по художествена форма и по характер на съдържанието произведение.

Първата част на трилогията — романът „Тримата мускетари“ — органично въплътява оформилите се преди това творчески принципи на Александър Дюма; в нея ярко се проявяват основните стилистични особености на разработения от писателя тип на исторически приключенски роман.

Като възкресява една минала епоха и превръща действителните исторически факти в увлекателни живописни измислици, романистът съвсем не се стреми правдиво да изобрази най-големите исторически събития на XVII век. В романа тези събития са показани като обособени и неподчинени на онези решаващи сили, които са определяли политическото развитие на страната, абсолютната монархия.

Белински нарече XIX век „предимно исторически“, имайки предвид типичния за това столетие широк интерес към историята и отразяването на исторически събития в литературата. Това определение е напълно валидно за Франция, където през първото десетилетие на XIX век започва разцветът на историческата драма и историческия роман.

Френските писатели внимателно изучавали миналото на своята страна, възкресявайки картини от стари времена с най-различни цели.

Вини в романа „Сен Мар“ елегично оплаква „благородството“ и „красотата“ на феодално-аристократичните форми на бита, с горчива печал наблюдава гледките на съвременността, която според него погребва всичките му надежди.