Някои творби, поместени с подписа на Александър Дюма, са създадени заедно с известни литератори на Франция. Различните изследователи различно определят броя на сътрудниците на Дюма и степента на участието им. През 1845 година Йожен дьо Мерикур печата памфлета „Фабрика за романи, търговски дом Александър Дюма и компания“, в който освен Маке се назовават и следните писатели, работили с Дюма: Анисе Буржоа, Иполит Оже, Пол Бакаж, Луи Куаляк, Дюрие, Флорентино, Жерар дьо Нервал, Пол Мерис, Емил Сувестр.
Ала големият брой романи (пълните събрани съчинения на Дюма включват 277 тома), отличаващи се с единство на литературния стил, със стройност на композицията и цялостност на възгледите върху историческите събития, е могъл да бъде създаден само с решаващото участие на самия Дюма в тая колективна работа. Романистът, посветил по-голямата част от живота си на писателския труд, е прав в много неща, когато пише на Беранже: „Как сте могли да повярвате на тая популярна басня, която почива само върху авторитета на няколко неудачници, които постоянно се мъчат да ръфат петите на ония, които имат крила? Вие сте могли да повярвате, че съм отворил фабрика за романи, че аз, както се изразявате, «имам рудокопачи за обработване на моята руда»! Мили татко, единствена моя руда е лявата ми ръка, която държи отворена книга, докато дясната ми ръка работи по дванадесет часа на денонощие. Моят рудокопач е волята за изпълнение на онова, което преди мене нито един човек не е предприемал. Моят рудокопач е гордостта или тщеславието (както искате) сам да направя толкова, колкото правят всички мои събратя романисти, взети заедно — и при това да го направя по-добре… Аз съм съвсем сам! Не диктувам, пиша всичко самолично.“
Революцията от 1848 година по различен начин въвлича във водовъртежа на политическите събития много известни писатели на Франция. Виктор Юго става депутат в Националното събрание, Ламартин — министър на външните работи, Жорж Санд редактира бюлетина на Временното правителство и издава списание „Народно дело“. През това време Дюма мечтае за политическа кариера, стреми се да бъде избран за депутат в Националното събрание и в годините на революцията заема буржоазно-монархическа позиция. В обръщението си към избирателите в департамента Йона той назовава като свои политически противници видните републиканци: Ледрю Ролен, Луи Блан, Етиен Араго, Фердинан Флокон и всички прогресивни представители на буржоазната обществена мисъл, които признавали необходимостта от социални реформи. В същото обръщение Дюма обещава на избирателите да следва лидерите на конституционно-монархическата партия — Одилон Баро и Тиер. Тоя политически курс, който означавал приобщаване на писателя към лагера на реакцията, не бил одобрен от избирателите на департамента Йона и Дюма претърпява пълно поражение в изборите.
Така завършва еволюцията на политическите възгледи на Дюма, — от романтичния републиканизъм през 30-те години до признаване на монархичната власт като най-надеждната опора на буржоазията.
През 1858–1859 година Дюма пътешествува из Русия. В Петербург той гостува на граф Г. Кушельов Безбородко. Пребиваването на френския писател в Петербург предизвикало голям интерес сред руските читатели. През 1858 г. в „Современник“ И. И. Панаев помества очерка „Петербургски живот“, в който изразява общото чувство на уважение към известния романист: „Петербург прие г-н Дюма с пълно руско гостоприемство и радушност… Пък и би ли могло да бъде иначе? Г-н Дюма се ползува в Русия почти със същата популярност, както и във Франция, както и в целия свят сред любителите на лекото четиво, а тези четци представляват мнозинството от човечеството… Целият Петербург през м. юни се занимаваше само с г-н Дюма. За него се носеха различни слухове и анекдоти из всички слоеве на руското общество: нито един разговор не минаваше, без да се спомене името му. Търсеха го по време на разходките, на всички обществени места, припознаваха се в маса господа. Достатъчно бе на шега да се извика: «Ето го Дюма!» и тълпата се хвърляше натам, накъдето сте посочили. С една дума, г-н Дюма бе героят на деня.“
Значително събитие в живота на Дюма е запознаването му с Гарибалди — героя на националосвободителното движение в Италия.
Дюма съпровожда Гарибалди в героичния му поход до Сицилия (1860) и след свалянето на неаполитанския крал известно време е директор на националните музеи в Неапол.
През 1866 година по време на войната между Прусия и Австрия Дюма става кореспондент и праща от фронта в парижките вестници прегледи на военните действия.
Читать дальше