Джеймс Клавел - Търговска къща

„Понякога почти си се чудя на себе си“ — помисли си той с усмивка.

Армстронг се беше облегнал в отвратително настроение на информацията на аерогарата в Кай Так и гледаше към вратата. Както винаги, беше пълно с народ. Той се изненада, като видя да влизат Питър и Фльор Марлоу и двете им дъщери с кукли и малки куфарчета в ръце. Фльор беше бледа и измъчена. Марлоу също. Беше натоварен с куфари.

— Здравей, Питър — поздрави го Армстронг.

— Здрасти, Робърт. Много до късно работиш.

— Току-що изпратих Мери. Замина за една седмица на почивка в Англия. Добър вечер, мисис Марлоу. Моите съболезнования.

— О, благодаря, господин главен инспектор. Аз съм дос…

— Ние отиваме в Бинкок — прекъсна я важно четиригодишната й дъщеря. — Това е на континента.

— О, я стига, глупаче — обади се сестра й. — Казва се Банкок на континента. Това е Китай — важно поясни тя на Армстронг. — И ние сме в отпуска. Мама е болна.

Питър Марлоу се усмихна уморено и челото му се набръчка:

— Заминаваме за една седмица в Банкок, Робърт. Заради Фльор. Старият доктор Тулей каза, че тя непременно трябва да си почине.

Децата започнаха да се карат и той спря.

— Млъкнете и двете! Скъпа — обърна се към жена си, — иди да ни регистрираш. Аз ще ви настигна.

— Добре. Елате. О, я се дръжте прилично и двете! — тя тръгна, а двете момиченца подтичваха след нея.

— Май няма да си почине особено — каза Питър Марлоу. После понижи глас. — Един приятел ме помоли да ви предам, че срещата на наркобандитите в Макао е този четвъртък.

— А къде, не знаеш ли?

— Не. Но се предполага, че Уайт Паудър Ли бил един от тях. Имало и някакъв американец. Банастазио. Така се говори.

— Благодаря. И?

— Това е всичко.

— Благодаря, Питър. Приятно пътуване. Слушай, трябва да се обадиш на един човек в полицията в Банкок. Инспектор Самантаджал — кажи му, че аз те пращам.

— Благодаря. Жалко за Линк Бартлет и останалите, а? Божичко, аз също бях поканен на този прием.

— Джос.

— Да. Но това не е голямо утешение за тях, нали? Горките нещастници! До другата седмица.

Армстронг изпрати високия мъж с поглед, после се върна на информацията, облегна се и продължи да чака със свито сърце.

Мислите му неизменно се връщаха към Мери. Снощи пак се скараха неприятно, заради Джон Чен, но повечето заради последните няколко дни, заради Брайън и червената стая. Когато взе тези пари на заем и ги заложи изцяло на Пайлът Фиш, дочака в агония победата му, спечели и върна 40-те хиляди щатски долара обратно в чекмеджето на бюрото си — без да почувства повече нужда да докосне нито цент от тях, с остатъка от печалбата плати дълговете си и й купи билет за вкъщи, а тя снощи му вдигна нов скандал и накрая заяви:

— Ти забрави за годишнината ни! Е, това не е кой знае какво събитие, че да се помни, нали? О, как ненавиждам това проклето място и тия отвратителни Бивши вълци, и всичко останало. Няма да се върна!

Армстронг запали унило цигара — вкусът й беше влажен и кисел. На входа се появи Кейси. Той загаси цигарата си и тръгна да я посрещне, натъжен от унилата й походка.

— Добър вечер — поздрави я той уморено.

— О, здравейте, инспекторе. Как сте?

— Добре. Ще ви изпратя.

— О, много мило.

— Ужасно съжалявам за Бартлет.

— Да. Да, благодаря.

Тръгнаха заедно. Армстронг благоразумно мълчеше. Какво можеше да й каже? Жалко! Тя му харесваше, възхищаваше се на куража, който бе проявила по време на пожара, а после и на склона, който проявяваше и сега, като се стараеше да говори уверено, макар че вътрешно се разкъсваше.

Заминаващите пътници обикновено не минаваха през митница. Офицерът от Емиграционната служба й подпечата паспорта и й го върна с неуместна учтивост:

— Приятно прекарване и заповядайте пак.

Смъртта на Бартлет бе стигнала до заглавията на вестниците като една от 67-те жертви.

Коридорите ги отведоха до чакалнята за ВИП пасажери. Армстронг й отвори вратата. За нейна изненада и негово учудване там завариха Дънрос. Стъклената врата за изход 16 и пистата бе отворена. Зад нея се виждаше „Янки 2“.

— О, здравей, Йан, но аз не исках да ме…

— Налагаше се, Кейси. Съжалявам. Имаме да довършим една работа с тебе, а трябва да посрещна и един самолет. Братовчед ми се връща от Тайван — беше отишъл да огледа местата за фабриките в очакване на твоето одобрение — Дънрос погледна към Армстронг. — Добър вечер, Робърт. Как я караш?

— Както винаги — Армстронг подаде ръка на Кейси и се усмихна уморено. — Ще ви оставя. Приятно пътуване. Веднага щом се качите на борда, ще получите разрешение за излитане.