Джеймс Клавел - Търговска къща

Тя не видя нищо от тази красота. Лицето й беше мокро от сълзите, които продължаваха да се леят. Беше се облегнала на перилата в далечния ъгъл на терасата. Другите туристи и чакащите на близката автобусна спирка не я закачаха — бяха прекалено заети със собствените си проблеми.

— Божичко, вчера натрупах цяло състояние…

— Аз започнах веднага да купувам и си удвоих парите…

— Айейа , аз също и вчера цял ден преговарях с „Мидън кингдъм“ да ми дадат заем срещу всичките ми ценни книжа…

— Да се благодарим на боговете, че Централното кралство отърва тия глупави чуждестранни дяволи…

— Аз купих акциите на „Ноубъл хаус“ на 20…

— Чухте ли, че били изровили още две тела на Коутуол и общият брой на загиналите вече бил 67…

— Джос! Не е ли прекрасно за борсата! Предсказанието на Стария сляп Тунг пак се сбъдна…

— Чухте ли за сестра ми, третата камериерка Фун от големия хотел? Тя и синдикатът й купуваха при най-лоши условия и сега е милионерка…

Смазана от мъка, Кейси не чуваше и не виждаше нищо. Хората идваха и си отиваха, сред тях имаше и няколко влюбени двойки. Единствените европейци бяха туристите с техните неизбежни фотоапарати. Кейси се стараеше да се държи настрана от тях.

— Ей, мога ли да ви помогна? — попита я някакъв мъж.

— Не, не, благодаря — отвърна унило тя, без да го погледне, неспособна да спре сълзите си.

„Трябва да престана — помисли си Кейси. — Трябва. Трябва да започна отначало и да бъда силна, и да живея за себе си и за Линк. Трябва да го пазя и него, и това, което е негово, трябва да съм силна, да съм силна.

Но как?“

— Няма да се предам — каза си тя на глас. Няма. Трябва да помисля.

„Трябва да помисля за това, което ми каза тай-панът. Не за сватбата, о, Линк, не за това. Трябва да помисля за Орланда.

«Много ли е да се надявам те да станат приятелки?» Наистина ли го е казал?

Какво да правя с нея?

Забрави я. Тя ти отне Линк. Да. Но това не противоречеше на правилата, правилата, които ти сама наложи. Йан е прав. Орланда не е като Куилън и Линк е този, който се влюби в нея. Тя не е като Куилън Горнт.

Куилън. А с него какво да правя?“

Той дойде този следобед в хотела и отново й предложи помощта си. Тя му благодари и отказа.

— Нищо ми няма, Куилън. Сама трябва да го преодолея. Не, не ме изпращай, моля те. Моля те. Аз ще се върна след месец. И тогава ще бъда по-разумна.

— Ще сключиш сделка със „Струан“, нали?

— Да, предпочитам тях. Извинявай.

— Няма защо да се извиняваш. Ти беше предупредена. Но това не ни пречи да вечеряме заедно веднага щом се върнеш тук. Нали?

— Да.

„О, Куилън, Какво да правя с теб?

Засега нищо. Следващите 30 дни трябва да бъдат посветени на Линк. Изцяло. Аз ще трябва да го защитя от лешоядите. Като Сиймър Стайглър.“

Тази сутрин той дойде в апартамента й.

— Здравей, Кейси, аз ще поръчам ковчег и…

— Той вече е готов, всичко е уредено.

— Сериозно? Браво. Слушай, багажът ми е готов. Джанели може да го вземе и аз веднага се качвам на самолета, за да мож…

— Не, аз сама ще пренеса тялото на Линк.

— Но, по дяволите, Кейси, ние имаме да говорим за толкова много неща. Завещанието му, сделката със „Струан“, сега ще имаме време хубавичко да я обмислим. Можем да протакаме, за да спечелим още няколко точки. Ние…

— Всичко това може да почака, Сиймър. Ще се видим в Лос Анжелос. Почини си два-три дни. Чак другия понеделник си ела.

— В понеделник? Но, за Бога, ние имаме толкова много работа! Ще ни е необходима година, за да уредим нещата на Линк. Трябва незабавно да наемем адвокат. Най-добрия в града. Аз веднага ще се заема с това. Не забравяй вдовицата и децата му. Тя може да заведе дело от тяхно име, разбира се, че ще заведе! Ами ти! Ти имаш право на тлъсто парче от завещанието му. Ние ще заведем дело, та нали му беше като жена цели седем год…

— Уволнен си, Сиймър! Разкарай се оттук и…

— Какво ти става, по дяволите? Аз се грижа за законните ти права, а…

— Не чу ли? Уволнен си!

— Не можеш да ме уволниш. Нямаш право. Аз имам договор!

— Ти си едно гадно копеле. Ще ти дам пълно обезщетение за договора, но ако се захванеш с мен или с Линк, или с неговите работи, ще се постарая да не получиш нищо. Нищо! А сега се махай оттук, по дяволите!

Кейси избърса очите си при спомена за този свой изблик на ярост.

„Ама че гадно копеле. Преди не го познавах, но сега съм сигурна. Добре, че го уволних. Обзалагам се, че ще започне да души наоколо като хиена. Стопроцентово. Бас държа, че ще отиде при бившата мисис Бартлет, ако вече не й се е обадил, и ще я насъска да се нахвърли върху «Пар-Кон» и Линк заради потомството си. Абсолютно съм сигурна, че скоро ще се срещнем с него в съда по някакъв повод.