Джеймс Клавел - Търговска къща

— Не беше ли ги отказал?

— Бях. Но пак започнах.

Брайън Куок нервно се засмя:

— Боя се, че е заради мен. Робърт се опитваше да ме отърве… да ме отърве от Крос и неговите ангели .

Другите двама мъже останаха сериозни.

— Ще идва ли още някой? Освен нас? — попита Смит.

— Едва ли. Не и официално — Армстронг се огледа. Не липсваха обичайните зяпачи, но те изглеждаха съвсем случайни.

— Макар че са тук някъде — усетиха как косъмчетата на тила им настръхват. — Можеш да започваш.

Смит извади официален документ.

— Уу Чу-той, иначе наричан Брайън Кар-шун Куок, вие сте обвинен официално в шпионаж против правителството на Нейно Величество в полза на чужда държава. По силата на хонконгските закони за депортация се задължавате да напуснете колонията на Короната. Ако се върнете тук, официално ви предупреждаваме, че ще го направите на свой риск и ще подлежите на съд и затвор в името на Нейно Величество — Смит мрачно му връчи документа.

Брайън Куок го взе. Виждаше и чуваше с усилие, сетивата му бяха притъпени.

— А сега… сега какво ще стане?

Смит му обясни:

— Ще минеш по онзи мост и ще се върнеш при приятелчетата си.

— А? Да не ме мислите за глупак? Да не мислите, че ще ви повярвам, че ме пускате да си ида? — Брайън Куок се обърна към Армстронг. — Робърт, казвам ти, че те си играят и е мен, и с теб и никога няма да ме освободят! Знаеш го!

— Свободен си, Брайън.

— Не… не, аз знам какво ще стане точно преди, точно преди да стигна дотам, вие ще ме върнете обратно, напразни надежди, нали? Разбира се! Напразни надежди!

— За Бога, казах ти, че си свободен! Можеш да си вървиш — рязко му се сопна Армстронг, който вече искаше да свършват. — Върви си! Не ме питай защо, но те пускат. Върви си!

Изпълнен с недоверие, Брайън Куок изтри устата си и понечи да каже нещо, но замълча.

— Ти лъ… това е… това е лъжа, сигурно е лъжа!

— Върви!

— Добре, ще… — китаецът направи една крачка и спря. Другите двама не се помръднаха. — Ти, ти истината ли казваш?

— Да.

Брайън Куок подаде треперещата си ръка на Смит. Той я изгледа, после вдигна очи към лицето му.

— Ако зависеше от мен, щях да те разстрелям.

По лицето на Куок премина вълна от омраза:

— Ами ти с твоите рушвети? Ти не продаваш ли полицейски…

— Това е нещо друго! H’eung yau е присъщо на Китай! — изръмжа Смит и Армстронг кимна, като си спомни първите 40 000 долара, които бе заложил в събота.

— Рушветчийството е типично за китайците — продължи разтреперан от ярост Смит. — Предателството не е. Преди да отиде в СИ, Фонг Фонг работеше при мен. Затова си затваряй устата и се омитай оттук, да не те прекарам с ритници по моста!

Брайън Куок понечи да заговори, но се отказа. Подаде студено ръка на Армстронг. Той я стисна недружелюбно.

— Заради доброто старо време, заради онзи Брайън, който някога познавах. Аз също не обичам предателите.

— Знам, знам, че бях упоен, но все пак благодаря.

Брайън Куок тръгна гърбом напред, като все още подозираше някаква измама, после се обърна. На всеки няколко секунди поглеждаше назад, уплашен, да не би да тръгнат подире му. Като стъпи с подкосени крака на моста, той се втурна да бяга като обезумял. Напрежението нарасна неимоверно. Полицаите на бариерата не го спряха. Нито войниците. Предупредени предварително, и двете страни се направиха, че не го забелязват. Потоците от велосипедисти, пешеходци, претоварени каруци покрай жп линията въобще не му обърнаха внимание. От другата страна на бариерата Куок спря и се обърна.

— Ние ще победим, ще победим, да знаете — извика им той, а гърдите му се издуваха от вълнение. — Ще победим!

После, все още подозирайки някаква измама, той отстъпи назад и побягна към Китай. Армстронг и Смит забелязаха, че близо до влака го пресрещна някаква небиеща на очи групичка, но беше твърде далеч, за да се види ясно. Напрежението по моста спадна. Слънцето започна да залязва.

Роджър Крос наблюдаваше всичко това с мощен бинокъл от малката куличка над полицейския участък. Беше скрит добре. До него, също така скрит, снимаше с фотоапарат един оператор от СИ. Лицето на Крос потъмня. Сред посрещачите на Брайън Куок беше и Цу-ян, изчезналият милионер.

Слънцето сякаш потъна зад морето на запад. Кейси беше на терасата на Върха и цял Хонконг се простираше в краката й, в здрача вече светеха лампи, част от града и Каулуун беше обагрена в кървавочервено, а другата част беше тъмна, с дълбоки сенки и ярки светлини. Слънцето изчезна и започна нощта, истинската нощ.