Джеймс Клавел - Търговска къща

Дънрос се загледа мълчаливо в монетата.

— Е?

— Първо, искам статуса на Стар приятел , равностоен на този на Фор Фингър, с всички произтичащи от това последици. Второ, искам да бъда назначен в управителния съвет на „Струан“ за период от четири години със заплата като на останалите директори — за приличие ще купя пакет акции на борсата, за да увелича дяловете си до 100 000 — усети как в тишината от брадата му се отронва капка пот. — Също така искам да основа съвместно предприятие — фармацевтичен завод — със „Струан“ с равно участие и капитал от шест милиона щатски долара, като до един месец ще внеса своя дял.

Дънрос го изгледа озадачено:

— С каква цел?

— В Азия има голям пазар за фармацевтични изделия. С вашия опит в производството и моя в маркетинга бихме могли да спечелим добри пари. Съгласен ли сте?

— Това ли е всичко? Цялата услуга?

— Още три неща. Тр…

— Само три? — попита смразяващо Дънрос.

— Три. Първо, догодина ще основа нова фондова борса. Ще…

— Ще основете какво? — зяпна поразен Дънрос.

Печалбарят Чой се усмихна и избърса потта от челото си.

— Защо не. Фондова борса за китайци, ръководена от китайци.

Дънрос изведнъж се разсмя.

— Сече ви пипето, Печалбарю Чой. О, да. Идеята никак не е за изхвърляне. И какво ще искате за новата борса?

— Само вашата благосклонна помощ в началото, като на Стар приятел , за да не могат да ми попречат големите клечки.

— Срещу 50 процента.

— Срещу много изгодни тайни условия. Много изгодни, гарантирам. Освен това — не губеше надежда младежът, — искам да ме запознаете с Ландо Мата и да му кажете, че подкрепяте именно мен от групата на баща ми в наддаването за монопола върху синдиката за комар и злато. Става ли?

— Казахте три неща. Кое е последното?

— До три години да получа място на съдия в „Търф клъб“. Гарантирам междувременно да даря един милион щатски долара за всякакви благотворителни цели, каквито пожелаете, да подкрепя всяка достойна кауза и се кълна в Бога, че ще се постарая да ви улесня колкото се може повече — младежът избърса потта си. — Свърших.

Дънрос се поколеба:

— Ако монетата е истинска, ще се съглася с всичко, с изключение на Ландо Мата.

— Не. Той е част от сделката.

— Няма да стане.

— Не съм ви помолил за нищо незаконно, нищо, което да не можете да из…

— Без Ландо Мата!

Младежът въздъхна. Взе монетата от бюрото и се загледа в нея.

— Ако това отпадне, ще оттегля молбата си и на нейно място ще поставя искането на Фор Фингър Уу. Монетата е една и съща — каза той, готвейки се да изиграе и последната си карта.

— И?

— И това ще ви принуди да се обвържете с търговията на наркотици, оръжия и всичко, което ненавиждате, но ще трябва да почитате . Извинете ме, тай-пан, но аз се стремя да стана родоначалник — той подхвърли монетата обратно на масата. — Вие избирайте.

Дънрос изведнъж се обезпокои. Услугата беше добре формулирана. В нея нямаше нищо незаконно, нищо прекомерно. Пол Чой се справи много добре. Прекалено добре. От Уу знаеше какво може да очаква. Но от този тук, от това изчадие адово?

„Не мога да рискувам да се замеся в търговията с наркотици — и той го знае.“

За да спечели време, Дънрос бръкна в джоба си, извади малката копринена кесийка и сложи своята половинка на масата. Придвижи я към другата. Двете идеално си съвпаднаха.

Двамата мъже въздъхнаха несъзнателно, като гледаха съединената в едно монета, която можеше безвъзвратно да ги обвърже. Дънрос знаеше, че е излишно, но все пак щеше да отиде при специалист. Задържа за секунда двете половинки в ръката си.

„Какво да правя с този дързък млад самохвалко — запита се той. — А, добра идея! Ще го предоставя на Филип Чен!“

— Добре, Печалбарю Чен — започна тай-панът, включвайки го на едно от първите места в личния си списък от подозрителни личности. — Ако половинката ви се окаже истинска, аз съм съгласен да изпълня всичко — с изключение на това, че ще помоля Ландо, на него не може да му се казва . Става ли?

— Благодаря, тай-пан. Няма да съжалявате — изпотил се от напрежение, Печалбарят Чой извади списък с имена. — Това са всички специалисти в Хонконг. Искате ли вие да посочите елин? Аз, ъ, аз вече проверих — те всички работят до седем.

Дънрос леко се усмихна.

— Прекалено сте самоуверен, Печалбарю Чой.

— Само се опитвам да изпреварвам събитията, сър.

Кейси излезе от сградата на „Струан“ и тръгна към чакащия я Ролс-Ройс. Лим веднага й отвори вратата. Тя се отпусна на дебелите възглавници, не чувстваше нищо, не разбираше нищо, освен че е изгаряна от мъка и всеки момент ще се прекърши, и дори не забеляза как Лим намали, за да се влее в натовареното движение на път за ферибота.