Джеймс Клавел: Търговска къща

— Не мога. Къде да ида? Нямам никакво образование. Аз съм едно нищо. Бакалавърството ми е без покритие — сълзите й потекоха наново. — Аз съм само… Някой ден ще откача.

На Кейси изведнъж й хрумна нещо:

— Защо не опиташ в Щатите? Бих могла да ти помогна да си намериш работа.

— Какво?

— Да. Може би в някой моден бутик — не знам точно какво, но ще опитам.

Орланда я гледаше недоверчиво.

— Ще ми помогнеш, наистина ли ще ми помогнеш?

— Да — Кейси остави плика и визитната си картичка на масата и се изправи, цялото тяло я болеше. — Ще се опитам.

Орланда се приближи до нея и я прегърна:

— О, благодаря ти, Кейси, благодаря ти.

Кейси също я прегърна и сълзите им се смесиха.

Вече бе съвсем тъмно и нощта се осветяваше само от бледата светлина на малката луна, която се прокрадваше от време на време иззад облаците. Роджър Крос се приближи безшумно до полускритата във високата стена около губернаторската резиденция врата и я отключи със собствен ключ. После я заключи след себе си и тръгна бързо нагоре по сенчестата страна на пътеката. Като приближи къщата, той се отклони на изток, слезе няколко стъпала надолу към една врата на сутерена и извади друг ключ.

Вратата се отвори също толкова безшумно като първата. Срещу него се изправи часовой с насочена пушка:

— Парола, сър!

Каза му я. Войникът отдаде чест и се отдръпна. Крос почука на друга врата в далечния край на коридора. Отвори му адютантът на губернатора.

— Добър вечер, господин главен инспектор.

— Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате?

— Не, никак.

Адютантът го поведе през свързаните мазета до дебела желязна врата в една бетонна кабина, която стърчеше недодялано насред голямата изба редом с лавиците с вино. Крос влезе вътре сам и затвори вратата зад себе си. След като се залости отвътре, той се отпусна. Сега беше далеч от любопитни очи и уши. Това беше неговата Светая светих, съвещателната стая за много тайни разговори — бетонната кабина и центърът за свръзка бяха изградени с много усилия от доверени офицери на СИ, всички до един британци, за да не се допусне инсталиране на вражески подслушвателни апарати в стените, и въпреки това цялата конструкция се проверяваше ежеседмично от експерти на Специалните служби — да не би в нея все пак да са попаднали някакви микрофони.

В един от ъглите стоеше свръхсложният предавател, който подаваше сигнали на непрекъсваемия шифровчик, оттам към системата от антени на покрива на резиденцията, които ги препращаха до Уайтхол.

Крос включи предавателя. Чу се успокоително бръмчене.

— Господин министъра моля. Тук е Азиатец Едно — изпита огромно удоволствие да използва тайния си псевдоним.

— Да, Азиатец Едно?

— Сред посрещаните на шпионина Брайън Куок беше и Цу-ян.

— А! Значи можем да го задраскаме от списъка.

— И двамата, сър. Вече са изолирани. В събота избягалият Джоузеф Йу е забелязан да пресича границата.

— По дяволите! Трябва да изпратите хора да го следят. Имаме ли човек в атомния им център в Шанкиян?

— Не, сър. Но се говори, че Дънрос щял да се срещне до един месец с мистър Йу в Кантон.

— А, а Дънрос?

— Той е лоялен — но никога няма да се съгласи да работи за нас.

— Съндърс?

— Справи се добре. Не мисля, че представлява риск за сигурността.

— Добре. Ами „Иванов“?

— Отплува по обяд. Не сме открили тялото на Суслов — ще ни трябват седмици да преровим и претърсим развалините. Едва ли ще го намерим цял. След като и Плъм загина, мисля, че трябва да преосмислим „Севрин“.

— Идеята е твърде добра, за да я зарежем, Роджър.

— Да, сър. И от другата страна ще са на същото мнение. Когато пристигне заместникът на Суслов, ще разбера какво са намислили и тогава ще можем да разработим план.

— Добре. Какво става с де Вил?

— Ще бъде прехвърлен в Торонто. Моля, уведомете тамошните служби. За атомния самолетоносач. Екипаж от 5500 офицери и матроси, 83 350 тона, осем реактора, максимална скорост 62 възела, 42 ракети „Ф–4 Фантом II“, всяка с ядрена бойна глава, 2 „Хокс Марк V“. Любопитно е, че единствената му защита срещу атака е една редица ракети „земя-въздух“ откъм щирборда…

Крос продължи доклада си, извънредно доволен от себе си, обичаше работата си, харесваше му да бъде агент на две разузнавалия, на три, напомни си той. Да, троен агент, с достатъчно пари, без никой от господарите му да му се доверява напълно, но всеки от тях се нуждаеше от него и се молеше да бъде на тяхна страна — не техен .