Филипа Грегъри - Другата Болейн

— Тогава елате да вечеряте с нас, Мери — каза тя. Думите й изказваха покана, но бяха лишени от топлота.

Всеки сядаше, където намери за добре, рицарите от „Шато Вер“ се бяха смесили с дамите и седяха около масата, без да следват строго определен ред. Както подобаваше на домакин, кардинал Уолси се бе разположил срещу краля и кралицата, на третото по важност място на масата, а останалите насядахме както ни беше угодно. Джордж ме настани до себе си, Ана покани съпруга ми на мястото до нея, като се стремеше да го забавлява; а кралят, седнал право срещу мен, ме гледаше неотклонно, докато аз упорито отбягвах погледа му. Отдясно на Ана беше Хенри Пърси, граф Нортъмбърланд, а от другата страна на Джордж бе Джейн Паркър, която ме гледаше, без да отклони погледа си, сякаш се опитваше да проумее каква ли е формулата, правеща една девойка привлекателна.

Аз ядох съвсем малко, въпреки че масата бе отрупана с пайове и сладкиши, месни деликатеси и дивеч. Взех си малко от салатата — любимото блюдо на кралицата — и пих вино, разредено с вода. Баща ми се присъедини към угощението и седна до майка ми, която припряно му зашепна нещо на ухо и видях как той ме заоглежда, като коняр, наел се да определи цената на младо жребче. Вдигнех ли очи, срещах тези на краля, а извърнех ли поглед настрани, още чувствах как погледът му пари лицето ми.

Когато се навечеряхме, кардиналът предложи да се преместим в залата, за да послушаме музика. Ана вървеше редом с мен и ме водеше надолу по стълбите, така че когато кралят пристигна, двете вече седяхме на една скамейка край стената. Беше съвсем естествено той да спре до мен и да ме попита как се чувствам. Естествено беше и ние с Ана да станем, когато той се изправи пред нас, а за него — да се разположи на свободната скамейка до нас. Ана се отдалечи, като си бъбреше с Хенри Пърси, скривайки мен и краля от очите на придворните, и най-вече от проницателния взор на кралица Катерина. Баща ми я заговори, докато музикантите свиреха. Всичко това беше направено с истинска лекота, и благодарение на тези ходове ние с краля бяхме почти скрити в това претъпкано помещение, в което музиката беше достатъчно гръмка, за да заглуши шепота от нашия разговор, и в което всеки член от семейство Болейн беше заел стратегическа позиция с намерение да прикрие онова, което се случваше.

— Сега по-добре ли се чувствате? — попита ме той шепнешком.

— Никога не съм се чувствала по-добре, сир.

— Утре отивам на езда — каза той. — Бихте ли искали да ме придружите?

— Ако нейно величество позволи отсъствието ми — казах аз, решена да не губя благоволението на кралицата.

— Ще помоля кралицата да ви освободи за сутринта. Ще й кажа, че се нуждаете от чист въздух.

Аз се усмихнах:

— От вас би излязъл прекрасен лекар, ваше величество. При положение, че сте в състояние да поставите точната диагноза и да проведете лечението в продължение на един-единствен ден.

— Но вие трябва да бъдете примерна пациентка и да следвате точно предписанията ми — предупреди ме той.

— Ще бъда — склоних поглед към пръстите си. Чувствах погледа му. Издигах се до такива висини, за каквито не бях и мечтала.

— Може да настоявам да не ставате от леглото е дни — каза той приглушено.

За момент вдигнах очи и срещнах настоятелния му взор, почувствах как се изчервявам и как думите ми заглъхват безсилно. Музиката рязко спря.

— Продължавайте да свирите — каза майка ми. Кралица Катерина се огледа за краля и видя, че е до мен.

— Ще танцуваме ли? — попита тя.

Това бе кралска заповед. Ана и Хенри Пърси заеха местата си сред двойките, а музикантите започнаха да свирят. Аз станах, а Хенри отиде, седна до съпругата си и започна да ни гледа. Джордж беше моят кавалер за танца.

— Горе главата — сопна ми се той и разтърси ръката ми. — Имаш наистина гузен вид.

— Тя ме гледа — отвърнах на шепота му.

— Разбира се, че те гледа. По-важното обаче е, че той те гледа. А най-важно от всичко е, че татко и чичо Хауърд те гледат и очакват да се държиш като млада дама, която се издига в обществото. Издигнеш ли се, мистрес Кери, всички ние се издигаме с теб.

Като чух това вдигнах глава и се засмях на брат си, сякаш бях най-безгрижната девойка на света. Танцувах с цялото изящество, на което бях способна, извивах се кръшно и се завъртах под ръката, която ме водеше така грижливо. А когато погледнах към краля и кралицата, видях, че и двамата ме следят с очи.

В просторния дом на чичо ми в Лондон беше свикан семеен съвет. Срещата ни се състоя в библиотеката на чичо, където редиците подвързани в черно книги по стените заглушаваха шума, идващ от улицата. Двама от семейните ни слуги бяха на пост пред вратата, за да сме сигурни, че никой няма да ни притеснява или да подслушва разговорите ни. Щяха да се обсъждат семейни въпроси и семейни тайни. В такъв момент домът бе отворен само за хора от рода Хауърд.