Филипа Грегъри - Другата Болейн

— Разбира се, че не!

— По-добре от собствения си баща? Даже и от чичо?

Поклатих отрицателно глава.

— Готвят те за блестящото бъдеще, което те очаква — каза Ана напълно сериозно. — Всяко момиче в Англия би дало живота си, за да бъде на твое място. Ти си на път да станеш фаворитка на английския крал, а си тръгнала да се разхождаш с този престорено свенлив вид из градината, потънала в размишления дали е редно да му се усмихваш? По този въпрос явно не можеш да измислиш нищо по-умно от Фло — тя опря върха на обувката си за езда в задните части на Фло, кученцето се размърда с нежелание и тръгна бавно нататък по пътечката да настигне топката. После седна на земята, нещастна и упорита също като мен.

— По-спокойно — каза предупредително Джордж. Той взе хладната ми ръка и я положи на сгъвката на лакътя си. — Всичко това не е толкова страшно, колкото ти се струва — каза той. — Уилям днес яздеше до теб в израз на съгласието си, а не с цел да събуди у теб чувство на вина. Той знае, че всичко трябва да стане така, както кралят пожелае. Всички го знаем. Уилям не е никак нещастен от това стечение на обстоятелствата. Той ще се ползва с привилегии, произтичащи от това, което вършиш. Ти изпълняваш дълга си към него, издигайки семейството му. Той ти е благодарен. Няма нищо нередно в това, което правиш.

Аз се колебаех. Вдигнах поглед от ясните кафяви очи на Джордж и го насочих към извърнатото лице на Ана.

— Има още нещо — казах аз, принудена да направя това признание.

— Какво е то? — попита Джордж. Ана следеше с погледа си кучето, но аз знаех, че съм привлякла вниманието й.

— Не знам какво трябва да правя — казах тихо. — Уилям обикновено ме люби веднъж седмично, при това в тъмното и набързо — никога не ми е харесвало особено. Не зная какво точно се очаква от мен.

Джордж се разсмя, обви с ръка раменете ми и ме притисна нежно.

— О, прости смеха ми. Но ти наистина нищо не си разбрала. Кралят не иска жена, която знае какво да прави. Има десетки такива във всяка градска баня 7 7 От английски — bath houses . По онова време градските бани функционирали неофициално и като публични домове. Към тях имало помещения, които били наемани за пиршества и забавления, на които обикновено присъствали проститутки. — Бел.прев. . Той иска теб. Самата ти си това, което е харесал. Затова няма да има нищо против твоята срамежливост и неувереност. Изобщо не се безпокой.

— Виж ти! — дочухме вик иззад гърба си. — Тримата Болейн!

Ние се извърнахме и видяхме краля, който се беше появил на площадката на стълбището, все още облечен в пътни дрехи, килнал шапка на една страна.

— Ето ни и нас — поклони се Джордж. Ана и аз направихме реверанс едновременно.

— Не сте ли изморени от пътуването? — попита кралят. Въпросът бе отправен към всички, но той гледаше мен.

— Съвсем не.

— Действително хубава кобилка яздехте, но гърбът й беше някак къс. Ще ви дам нов кон — каза той.

— Ваше величество е много добър с мен — казах аз. — Кобилата е взета назаем. Ще бъде щастие за мен да имам собствен кон.

— Ще си изберете един от конюшнята. Елате, нека отидем да ги огледаме още сега.

Той ми подаде ръка и аз плахо докоснах разкошната материя на ръкава му с пръстите си.

— Едва ви усещам — той сложи ръката си на моята и притисна дланта ми. — Ето така. Искам да знам, че сте моя, мистрес Кери — очите му бяха наситеносини и бистри; той докосна шапчицата ми, след това опънатите ми назад златистокестеняви коси, а накрая и лицето ми. — Аз искам наистина да знам, че сте моя.

Почувствах как устата ми пресъхва и се усмихнах, въпреки надигащото се в мен чувство, което оприличавах на смесица между страх и желание, и което ме оставяше бездиханна.

— Щастлива съм да бъда до вас.

— Наистина ли? — попита той, някак внезапно и настойчиво. — Истина ли казвате? Не искам преструвки от вас. Има много хора, които биха настоявали да сте с мен. Аз искам да бъдете тук само по свое собствено желание.

— О, ваше величество! Сякаш не танцувах с вас на забавата у кардинал Уолси, без изобщо да зная, че това сте вие!

Припомних си с удоволствие тази сцена.

— Ах, да! Вие едва не припаднахте, когато свалих маската си и ме познахте. За кого ме помислихте?

— Дори не мислех. Знаех, че е глупаво от моя страна. Предполагах, че може да сте някой непознат придворен — някой красив непознат, и бях така щастлива да танцувам с вас.

Той се засмя.

— О, мистрес Кери, какво мило личице, а какви неприлични мисли! Надявали сте се някакъв красив непознат да дойде в двора и да танцува с вас?