Филипа Грегъри - Другата Болейн

— Не искам да изглеждам безсрамна във вашите очи — за момент се обезпокоих, че думите ми са твърде сладникави дори за него. — Просто когато ме поканихте да танцуваме, аз съвсем забравих що е добро поведение. Сигурна съм, че никога не бих извършила нищо осъдително. Само за момент аз…

— Вие какво?

— Се самозабравих — довърших тихо.

Ние стигнахме до каменната арка, която водеше към конюшните. Кралят спря под арката и извърна лицето ми към себе си. Чувствах как всяка частица на тялото ми пулсираше — от краката ми, които се хлъзгаха по замръзналия калдъръм до лицето ми, извърнато към него.

— Бихте ли се забравили отново?

Аз се поколебах какво да отговоря, когато Ана пристъпи и каза простодушно:

— Кой кон според ваше величество е най-добър за сестра ми? Мисля, че ще се убедите колко умела ездачка е тя.

Той ни поведе към конюшнята, като пусна ръката ми за малко. Заедно с Джордж започнаха да оглеждат конете един след друг. Ана ме приближи.

— Трябва да продължаваш да подреждаш нещата, така че той да идва при теб — каза тя. — Нека той да идва при теб, никога не го оставяй да си въобразява, че ти си била тази, която го е потърсила първа. Той иска да чувства, че върви след теб, а не, че се опитваш да го впримчиш. Когато те постави пред избора дали да направиш крачка напред или да избягаш, както преди малко, изборът ти трябва да е винаги бягството.

Кралят се обърна и ми се усмихна, докато Джордж нареждаше на един от конярите да изведе отвън един от по-добрите коне.

— Но не бягай твърде бързо — предупреди ме сестра ми. — Не забравяй, че той трябва да те настигне.

Същата вечер аз танцувах с краля пред целия двор, а на следващия ден яздих коня си редом с неговия по време на лов. Кралицата, седнала на високата маса 8 8 Маса, разположена на подиум, издигнат в банкетната зала, на която се хранели кралете или съответно най-висшите по сан благородници. — Бел.прев. , ни гледаше как танцувахме заедно, а когато тръгнахме, яхнали конете, тя му помаха за сбогом, застанала пред голямата порта на двореца. На всички им беше известно, че той ме ухажваше и че аз щях да кажа „да“, веднага щом ми наредят. Единственият, който не го знаеше, беше кралят. Той смяташе, че развоят на ухажването се определяше от собственото му желание, и от нищо друго.

Първото възнаграждение дойде след няколко седмици, през април, когато баща ми беше назначен за кралски ковчежник — пост, даващ му достъп до богатството, което кралят използваше за ежедневните си нужди, и с което сега баща ми можеше свободно да се разпорежда. Баща ми ме срещна, когато отивахме на вечеря, дръпна ме настрани от останалите придружители на кралицата, и заговори шепнешком, докато нейно величество отиде да заеме мястото си начело на масата.

— Аз и чичо ти сме доволни от теб — съобщи той лаконично. — Нека брат ти и сестра ти продължават да те напътстват — те ми казаха, че се справяш добре.

Аз се поклоних леко.

— За нас това е едва началото — напомни ми той. — Той трябва да бъде твой и да остане твой, запомни това.

Аз предпочетох да не му припомням думите, които бях чула на сватбената си церемония.

— Зная — казах аз. — Няма да забравя.

— Той правил ли е вече нещо с теб?

Аз погледнах за миг към краля и кралицата, които сядаха по местата си. Тръбачите бяха в готовност да известят влизането на кухненските слуги.

— Още не — казах. — Засега само погледи и думи.

— А ти?

— Аз се усмихвам — но не споделих с баща си, че съм на седмото небе от щастие, задето бях ухажвана от първия мъж в кралството. Не бе никак трудно да следвам съвета на сестра си и да му се усмихвам до припадък. Не ми беше трудно да се изчервявам в желанието си да избягам от него и едновременно с това да бъда колкото се може по-близо.

Баща ми кимна.

— Много добре. Можеш да се върнеш на мястото си.

Кралицата ме погледна строго, сякаш искаше да ме упрекне, после хвърли поглед встрани и улови този на съпруга си. Той се беше вторачил в мен, докато аз си проправях път през трапезарията, за да заема мястото си сред придворните дами. Изражението му беше особено, решително, все едно за миг беше оглушал и ослепял за случващото се около него; сякаш цялата огромна зала се бе изпарила и всичко, което бе останало пред погледа му, бях аз, със синята си шапчица и прибраните назад светли коси, които откриваха лицето ми; с усмивка, заиграла на устните ми в мига, в който долових неговото желание. Кралицата забеляза страстта в погледа му, сви тънките си устни, усмихна се, както обикновено, и извърна поглед встрани.