Филипа Грегъри - Другата Болейн

Повод и предмет на срещата бях самата аз. Бях в центъра на тази суматоха, която целеше да ме тласне в правилната посока. Аз бях пионката Болейн, която трябваше да изиграе възможно най-печелившия ход. Всичко се въртеше около мен. Чувствах как във всяка моя вена тупти силата на собствената ми значимост, в едно с противоречивия и боязлив трепет да не ги проваля.

— Може ли вече да ражда? — попита чичо Хауърд майка ми.

— Месечният й цикъл е достатъчно редовен, а тя самата е здраво момиче.

Чичо ми кимна.

— Ако кралят легне с нея, и тя успее да зачене син от него, ще имаме на какво да заложим — страх ме беше да ги слушам и затова се опитах да насоча вниманието си към дреболии. Гледах как поръбените с кожа ръкави на чичо ми докосваха леко дървената повърхност на масата, а разкошната му дреха отразяваше светлината от пламтящите езичета на играещия зад него огън. — Тя не може повече да спи в едно легло с Кери. Ще се наложи бракът й да остане на второ място, докато се ползва от благоволението на краля.

Аз ахнах. Не можех да си представя кой щеше да съобщи подобно нещо на съпруга ми. Освен това ние се бяхме врекли един на друг, че ще бъдем заедно, че бракът е посветен на създаването на потомство, че сам Господ ни е събрал и че никой сред живите не можеше да ни раздели.

— Аз не… — изрекох плахо.

Ана ме ощипа през роклята.

— Тихо — процеди тя. Малките перли по френската й шапчица проблеснаха заговорнически.

— Аз ще говоря с Кери — каза баща ми.

Джордж пое ръката ми.

— Ако забременееш от краля, той трябва да е сигурен, че детето е негово и на никой друг.

— Не мога да му стана любовница — отвърнах шепнешком.

— Нямаш друг избор — поклати глава той.

— Не мога да го направя — казах високо. Стиснах здраво ръката на брат си, който стискаше моята в опит да ме накара да мълча и погледът ми се плъзна към другия край на масата, към орловия профил на чичо ми и към черните му очи, от които нищо не се изплъзваше.

— Простете, сър, но аз обичам кралицата. Тя е благородна жена и аз не желая да я предавам. Зарекох се пред Бога да бъда вярна на съпруга си — нима след всичко това бих могла да му изменя? Зная, че кралят е крал, но нима съм способна на това? Възможно ли е да го искате от мен? Сър, не мога да се реша на тази постъпка.

Той не ми отвърна. Стоеше толкова високо над мен, че дори не считаше за необходимо да ми отговаря.

— Какво да правя с такава чувствителна съвест? — въпросът му сякаш бе отправен към празното пространство над масата.

— Оставете това на мен — каза Ана кратко. — Ще обясня някои неща на Мери.

— Струвате ми се твърде млада, за да поемате задачата на наставник.

Тя отвърна на погледа му с обичайното си хладнокръвие.

— Възпитана съм в най-модерния кралски двор на света — отвърна тя. — И не съм си губила времето. Нищо не ми убягваше. Научих всичко, което можеше да се научи. Зная от какво имаме нужда и мога да науча Мери как трябва да се държи.

Той се поколеба за миг.

— По-добре да не бяхте задълбочавали твърде много знанията си за тайните на ухажването, мистрес Ана.

От нея лъхаше спокойствието на монахиня.

— Всичко с мяра, разбира се.

Почувствах как повдигам рамо, сякаш това беше несъзнателен опит да отпъдя Ана.

— Не виждам защо да слушам наставленията на Ана.

Сякаш бях станала невидима, въпреки че цялото това съвещание бе свикано заради мен. Ана бе привлякла вниманието на всички върху себе си.

— Е, възлагам ви задачата да наставлявате сестра си. Джордж, на нас също. Известно ви е какъв е кралят с жените, така че се старайте Мери да е пред погледа му възможно най-често.

Те кимнаха. Настъпи кратка мълчалива пауза.

— Ще говоря с бащата на Кери — отново прояви инициатива баща ми. — Уилям очаква такова нещо, не е някой глупак.

Чичо ми хвърли поглед към Ана и Джордж, които седяха от двете ми страни по-скоро като надзиратели, отколкото като близки.

— Помагайте на сестра си — нареди им той. — Осигурявайте й всичко необходимо, за да подмами краля. Каквито и хитрости да й трябват, каквито и умения или вещи да й липсват — не се колебайте да й ги доставите. Разчитаме вие двамата да й проправите път към кралското ложе. Не го забравяйте. Отплатата ще е подобаваща. А провалим ли се, ще останем с празни ръце. Помнете го.

Раздялата със съпруга ми се оказа неочаквано болезнена. Влязох в спалнята ни, докато прислужницата събираше вещите ми, за да ги пренесе в покоите на кралицата. Той седеше сред неразборията от струпани по леглото дрехи и обувки, нахвърляни по столовете пелерини и разпръснати навред из стаята кутии със скъпоценности; на момчешкото му лице беше изписано смущение и изненада.