Филипа Грегъри - Другата Болейн

Това подейства.

— Мистрес Ана Болейн — каза кралицата замислено. — Френската кралица Мери, графинята на Девън, Джейн Паркър и вие, Мери.

Ана и аз си разменихме по един бърз поглед. Щяхме да сме странен квинтет: лелята на краля, сестра му — кралица Мери 6 6 Мери Тюдор, кралица на Франция (1496–1533) — сестра на Хенри VIII — първоначално сгодена и омъжена чрез посредник за австрийския престолонаследник, бъдещия император Карл V; впоследствие кардинал Уолси разваля неконсумирания още брак и вместо това Мери се омъжва за френския крал Луи XII; бракът е краткотраен, след около година Луи XII, много по-възрастен от нея, умира; тогава Мери извършва нещо скандално за епохата — омъжва се за Чарлз Брандън, херцога на Съфолк, когото обича отдавна, отказвайки да сключва повече политически бракове; тя и Съфолк изпадат в немилост, налага им се да платят внушителна сума, за да избегнат по-сериозни наказания, и заживяват сравнително усамотено в провинциалните си имения. — Бел.ред. , ние с Ана и богатата наследница Джейн Паркър, която вероятно щеше да ни стане снаха, ако нашият и нейният баща се споразумееха за зестрата й.

— В зелено ли ще бъдем облечени? — попита Ана.

Кралицата й се усмихна:

— Да, така смятам — каза тя. — Мери, защо не напишете в отговор на кардинала, че с удоволствие ще вземем участие в пиесата му, и да го помолите да ни изпрати дворцовия церемониалмайстор, който да ни помогне за избора на костюмите и за подготвянето на танците.

— Аз ще се заема — Ана стана от мястото си и отиде до масата, където я чакаха хартия, перо и мастило. — Мери е толкова схваната в ръцете, че той ще вземе писмото й за отказ.

Кралицата се засмя.

— О, нашата учена французойка — каза тя добродушно. — Тогава вие пишете на кардинала, мистрес Болейн, на красив френски език или може би направо на латински?

Нищо не трепна в погледа на Ана.

— Както предпочита ваше величество — каза тя невъзмутимо. — Владея свободно и двата езика.

— Съобщете му, че с голямо удоволствие ще се възползваме от поканата му да играем в неговата „Шато Вер“ — каза спокойно кралицата. — Колко жалко, че не можете да го напишете на испански.

Пристигането на церемониалмайстора, който трябваше да ни учи на стъпките за танците, сложи началото на жестока война, която водехме с усмивки и с най-мили думи, за това кой каква роля да играе в пиесата. Накрая се наложи да се намеси самата кралица и да ни разпредели ролите, без излишни обяснения. На мен даде ролята на Добротата, на сестрата на краля даде Красотата, а на Джейн Паркър — Верността.

— Е, тя наистина е доста предана — каза Ана.

Самата Ана беше Постоянството.

— Ето какво мисли за теб — прошепнах й аз. Ана се разкикоти доволно.

Ние трябваше да бъдем нападнати от диваци — всъщност от хористките на кралската църква — преди да бъдем спасени от краля и от неколцината избрани негови приятели. Предупредиха ни, че кралят щял да е дегизиран и ние трябваше да се постараем да не разкриваме плитката хитрост на най-високия мъж в залата, чиито златисти коси щяха да са украсени със златна маска.

В крайна сметка представлението се оказа истинска лудория — беше много по-забавно, отколкото очаквах и много повече напомняше на шеговита битка, отколкото на танц. Джордж ме замери с листенца от роза, а аз го измокрих до кости с розова вода. Хористките приличаха досущ на момчета и обхванати от силно вълнение, нападнаха рицарите, които ги вдигаха във въздуха, завъртаха ги в кръг и ги оставяха на земята, замаяни и кикотещи се. Когато ние, дамите, излязохме от замъка и подхванахме танци със загадъчните рицари, най-високият от тях — самият крал — дойде да танцува с мен, и аз, все още без дъх от битката си с Джордж, с листенца от рози по косите и по вплетените в тях накити; докато от гънките на роклята ми се ръсеха захаросани плодове, усетих как се смеех, подавайки му ръка, как танцувах с него като с прост ратай на селска забава.

Когато трябваше да дадат сигнал да свалим маските, кралят извика:

— Не спирайте! Нека танците продължават! — и вместо да се извърне и да смени партньорката, той отново поведе мен; и хванати за ръце, ние се понесохме във вихъра на селски танц, а аз виждах как очите му пламтяха през процепите на маската и ме изпепеляваха цялата. Аз му се усмихвах дръзко и сияещо, а възхищението му галеше кожата ми като слънчеви лъчи.

— Завиждам на мъжа ви за онзи момент довечера, в който ще свали роклята ви, а вие ще го обсипвате със сладости — прошепна той, когато танцът ни събра, а после тръгнахме след друга двойка, понесла се към средата на кръга.