Филипа Грегъри: Другата Болейн

Една от жените, но не дъщеря ми Катерина, пристъпи напред, сложи превръзка на очите на сестра ми и я държа за ръка, докато тя коленичи на сламеника. Жената отстъпи, Ана беше съвсем сама. Подобно на пшенично поле, разлюляно от вятъра, цялата тълпа пред ешафода падна на колене. Само аз стоях неподвижна и се взирах през главите им, за да мога да видя коленичилата си сестра в черна рокля с възхитителни пурпурни поли, с превръзка на очите и бледо лице.

Зад нея мечът на екзекутора се вдигаше все по-нагоре на фона на утринната светлина. Дори тогава аз погледнах към шлюза да видя дали не идва Хенри. Мечът изсвистя надолу като светкавица, главата й се отдели от тялото и дългогодишното съперничество на двете Болейн свърши.

Уилям ме бутна безцеремонно в една от нишите на стената и си проправи път към хората, които се скупчиха да видят тялото на Ана, което увиваха в чаршаф и го полагаха в кутия. Той грабна Катерина, все едно, че беше малко дете и я понесе през шумящата, изумена тълпа към мен.

— Свърши — каза той кратко и на двете ни. — Сега тръгвайте.

Той ни бутна ядосано пред себе си, през портите и към града. Като в сън, ние стигнахме по пътя до жилището си, през тълпите, които се блъскаха около Тауър и съобщаваха викайки един на друг новината, че блудницата е била обезглавена, че горката дама е загинала мъченически, че съпругата е била принесена в жертва — различните версии, изживени до една в мрачния живот на Ана.

Катерина се олюля, краката й не я държаха, и Уилям я взе на ръце и я понесе като пеленаче. Видях, че главата й се отпусна на рамото му и разбрах, че е полузаспала. Тя беше будувала със сестра ми много нощи подред, докато бяха чакали помилването, което беше обещано и ненакърнимо. Дори сега, залитайки по неравната настилка на града, аз разбрах колко ми е било трудно да предположа, че помилването няма да дойде и че мъжът, когото съм обичала като най-прекрасния християнски принц, се беше превърнал в чудовище, което не бе удържало на думата си и беше екзекутирало съпругата си, защото не можеше да понесе мисълта тя да живее без него и да го презира. Той ми беше отнел Джордж, моят любим Джордж. Беше ми отнел и моето друго аз: Ана.

Катерина спа цял ден и цяла нощ, а когато се събуди, Уилям вече беше оседлал конете и я качи на седлото, преди тя да може да възрази. Ние яздехме по крайречието, после се качихме на кораб надолу до Лей. Тя яде, докато бяхме на кораба. Хенри седеше до нея. Аз държах бебето в скута си, гледах другите си две деца и благодарях на Бога, че сме вън от града и че, ако имаме достатъчно късмет и разум, можеше да останем незабелязани по време на новото управление.

Джейн Сиймор избираше сватбената си рокля в деня, когато екзекутираха сестра ми. Аз дори не я винях за това. Ана или аз щяхме да постъпим по същия начин. Когато Хенри променяше решението си, той го правеше бързо, и разумната жена само го следваше и не му противоречеше. Още повече когато се беше развел с една безукорна жена и беше обезглавил друга. Сега той знаеше силата си.

Джейн щеше да бъде новата кралица и нейните деца, когато те се родяха, щяха да бъдат следващите принцове и принцеси. Или пък щеше да прекарва в отчаяно очакване всеки следващ месец, както бяха чакали и другите кралици, да разбере дали е заченала, знаейки, че с всеки месец, в който не е заченала, любовта на Хенри малко по малко отслабва, а търпението му се изчерпва. А можеше и да се сбъдне проклятието на Ана за смъртта й при раждането. Аз не завиждах на Джейн Сиймор. Бях виждала две кралици, омъжени за крал Хенри и това не донесе щастие на нито една от тях.

А относно семейство Болейн, моят баща беше прав — всичко, което можехме да направим сега, бе да се опитваме да оцелеем. Чичо ми беше загубил една добра ръка със смъртта на Ана. Той я беше хвърлил на масата за игра точно както беше хвърлил мен и Мадж. Когато някоя девойка беше подходяща да прелъсти краля или да понесе гнева му, или дори да се прицели в най-високото място в страната, той винаги щеше да има нова девойка от рода Хауърд под ръка. Той щеше пак да играе. Но ние, Болейн, бяхме унищожени. Нашето най-известно момиче беше кралица Ана, а бяхме загубили и Джордж, нашия наследник. Дъщерята на Ана — Елизабет, беше никоя и струваше по-малко даже от презряната принцеса Мери. Никой вече нямаше да я нарича принцеса. Тя нямаше да седне на трона.

— Това ме радва — казах аз простичко на Уилям, когато децата си легнаха, приспани от полюшвания от прилива кораб. — Искам да живея с теб на село. Искам да възпитам у децата си любов един към друг и страх от Бога. Сега искам да намеря спокойствието, достатъчно ми беше голямата игра в двора. Видях каква цена се плаща и тя е твърде висока. Искам само теб. Искам само да живея в Рочфорд и да те обичам.