Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

Влязохме в стаята й и Елизабет отнесе малък дървен стол до огнището. Направи ми знак, че мога да си придърпам стол, и аз го отнесох до другия край на огнището, сложих Дани на коляното си и се облегнах назад на дървената ламперия. Съзнавах, че трябва да мълча и да слушам. Кралицата искаше да й съобщя дали Елизабет ще се съгласи да запази истинската вяра. Трябваше да се вслушвам през думите и да открия значението зад тях. Трябваше да прозра през маската на усмихнатото й лице и да вникна в сърцето й.

Вратата се отвори и в стаята влезе Джейн. Тя направи на Елизабет съвсем лек реверанс и застана пред нея. Елизабет й направи знак да седне.

— Ще остана права, ако ви е угодно — каза Джейн сковано.

— Имате да обсъждате дела с мен.

Елизабет я подкани да започне.

— Кралицата помоли Хана и мен да дойдем при вас и да поставим пред вас един въпрос. Кралицата изисква да отговорите напълно вярно и искрено. Тя би искала да се закълнете в душата си, че отговорът, който давате, е истината и цялата истина.

— И какъв е този въпрос?

Дани се изви в скута ми и аз го преместих малко по-близо, като опрях главицата му на бузата си, така че да мога да гледам над него към бледото лице на принцесата.

— Кралицата ми поръча да ви кажа, че ще ви посочи за своя наследница, за своя единствена истинска наследница, и ще бъдете кралица и ще заемете престола на Англия без дори една дума на несъгласие, ако й обещаете, че ще се придържате към истинската вяра — каза Джейн тихо.

Джон Дий рязко си пое дъх, но принцесата беше напълно неподвижна.

— А ако не го сторя?

— Тогава кралицата ще посочи друга наследница.

— Мери Стюарт?

— Не знам и не желая да правя предположения — отвърна Джейн.

Принцесата кимна.

— Върху Библия ли трябва да се закълна? — попита тя.

— В душата си — каза Джейн. — В безсмъртната си душа, пред Бога.

Моментът беше тържествен. Елизабет погледна към лорд Робърт и той пристъпи леко към нея, сякаш искаше да я защити.

— А тя кълне ли се, че в замяна ще ме посочи за наследница?

Джейн Дормър кимна:

— Ако влезете в лоното на истинската вяра.

Елизабет си пое дълбоко дъх.

— Ще се закълна — каза тя.

Тя се изправи. Робърт Дъдли тръгна напред, сякаш искаше да я спре, но тя дори не го погледна. Не се изправих, както бе редно да сторя. Стоях напълно неподвижна, с очи, приковани върху бледото й лице, сякаш исках да я разчета като чиста страница с текст, току-що свалена от пресата, по която мастилото още не беше изсъхнало.

Елизабет вдигна ръка.

— Заклевам се в безсмъртната си душа, че ще задържа тази страна в лоното на истинската вяра — каза тя. Ръката й потрепери леко. Тя я свали, сключи ръце пред себе си и се обърна към Джейн Дормър.

— Тя поиска ли нещо друго?

— Нищо повече — каза Джейн, с много слаб глас.

— Значи можете да й кажете, че съм го направила?

Погледът на Джейн се плъзна към мен, и принцесата веднага го забеляза.

— А, значи затова си тук — тя се нахвърли върху мен. — Моята малка прорицателка шпионка. Трябва да отвориш прозорец в душата ми, да прозреш в сърцето ми и да съобщиш на кралицата онова, което мислиш, че знаеш, онова, което си представяш, че си видяла.

Не казах нищо.

— Ще й кажеш, че съм вдигнала ръка и съм изрекла клетвата, която е поискала от мен — нареди ми тя. — Ще й кажеш, че аз съм истинската наследница.

Изправих се на крака: главицата на Дани се полюшваше сънливо на рамото ми.

— Ако позволите, ще останем тук тази вечер и ще се върнем при кралицата утре — казах, избягвайки отговора.

— Има още нещо — каза Джейн Дормър. — Нейно величество иска от вас да платите дълговете й и да се погрижите за доверените й слуги.

Елизабет кимна:

— Разбира се. Уверете сестра ми, че ще зачета желанията й, както би сторил всеки истински наследник.

Мисля, че единствено аз можех да доловя лекия изблик на радост под мрачния глас на Елизабет. Не я осъждах за това. Подобно на Мери и тя беше чакала цял живот момента, когато можеше да чуе новината, че е кралица, и сега мислеше, че ще я получи със сигурност, утре, или на по-следващия ден.

— Ще тръгнем призори — казах, мислейки си за крехкото здраве на кралицата. Знаех, че ще се държи, за да чуе, че Англия е на сигурно място, в лоното на истинската вяра, че каквото и друго да беше загубено, тя е върнала на Англия Божието благоволение.

— В такъв случай сега ще ви пожелая лека нощ и късмет — каза мило Елизабет.

Тя ни остави да стигнем до вратата и Джейн Дормър да излезе преди мен, а после каза толкова тихо, че единствено аз, която се ослушвах дали няма да ме повика, я чух: