Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

Както се опасявахме, придворните в двореца Сейнт Джеймс бяха твърде малобройни. Милорд Робърт получи по-големи и по-хубави покои, не защото звездата му изгряваше, а просто защото в двора имаше по-малко хора. В някои дни го виждах, когато се хранехме, но през повечето време той беше в Хатфийлд, където принцесата поддържаше обкръжение от жизнерадостни хора, а пред вратата й се стичаше постоянен поток посетители.

Освен това в онзи стар дворец невинаги играеха игри. Правеха планове как принцесата ще управлява страната, когато се възкачи на престола. И ако познавах Елизабет и милорд Робърт, те сигурно се питаха колко ли скоро ще стане това.

Лорд Робърт ме виждаше съвсем рядко; но не ме беше забравил. Един ден през септември дойде да ме потърси.

— Мисля, че ти направих голяма услуга — каза той с очарователната си усмивка. — Още ли си влюбена в съпруга си, госпожо Карпентър? Или ще го изоставим в Кале?

— Имате вести за него? — попитах. Отпуснах ръка надолу и почувствах как ръката на Дани се вмъкна в моята.

— Може и да имам — каза той предизвикателно. — Но ти не отговори на въпроса ми. Искаш ли той да се прибере у дома в Англия, или ще забравим напълно за него?

— Не мога да се шегувам по този въпрос, особено пък пред сина му — казах. — Искам да се прибере у дома, милорд. Моля ви, кажете ми, имате ли вести за него?

— Името му е в този списък — той ми подхвърли листа. — Войници, които ще бъдат освободени срещу откуп, цивилни граждани, които ще бъдат върнати в Англия. Всички, от цялата област във владение на Англия извън Кале, ще се приберат у дома. Ако кралицата успее да намери пари в хазната, можем да върнем всички тях, където им е мястото.

Почувствах как сърцето ми блъска глухо в гърдите.

— В хазната няма пари — казах. — Страната е почти разорена.

Той сви рамене:

— Има пари да се поддържа флотилията в очакване кралят да се прибере у дома. Има пари за авантюрите в чужбина. Спомени пред нея това, докато се облича за вечеря, а аз ще говоря с нея след това.

Изчаках, докато кралицата се измъкна с усилие от леглото и седна пред огледалото, докато застаналата зад нея камериерка започна да разресва с четка косата й. Джейн Дормър, която обикновено така ожесточено защитаваше спокойствието на кралицата, сама се беше разболяла от треска и беше на легло. Бяхме само кралицата и аз, и някакво незначително момиче от рода Норфолк.

— Ваше величество — казах простичко. — Получих вести за съпруга си.

Тя обърна към мен безучастния си поглед.

— Бях забравила, че си омъжена. Жив ли е?

— Да — казах. — Той е сред английските пленници, които се надяват да бъдат освободени срещу откуп и да напуснат Кале.

Интересът й съвсем леко се усили.

— Кой урежда това?

— Лорд Робърт. Неговите войници също са задържани в плен.

Кралицата въздъхна и извърна глава.

— Много пари ли искат?

— Не знам — казах искрено.

— Ще говоря с лорд Робърт — каза тя, сякаш беше много изтощена. — Ще направя каквото мога за теб и съпруга ти, Хана.

Коленичих пред нея.

— Благодаря ви, ваше величество.

Когато вдигнах очи, видях, че наистина е изтощена.

— Иска ми се да можех да върна съпруга си у дома толкова лесно — каза тя. — Но не вярвам, че той някога отново ще се завърне при мен.

Кралицата беше твърде болна, за да се занимава сама с делата по прехвърлянето на сумата — треската винаги се влошаваше след вечеря и тя почти не можеше да диша от кашлица — но тя написа искане за пари до хазната и лорд Робърт ме увери, че работата ще бъде свършена. Срещнахме се в двора при конюшните: той тръгваше към Хатфийлд и не искаше да се бави.

— Тук, при теб, в двора ли ще дойде? — попита той небрежно.

Поколебах се. Не бях мислила за подробностите по срещата ни.

— Предполагам — казах. — Ще му оставя съобщение в старата му къща и в стария ни магазин на Флийт Стрийт.

Не казах нищо повече, но започваше да ме обзема една по-дълбока тревога. Ами ако докато бе отсъствал, любовта на Даниел към мен не се беше усилила, както моята към него? Ако беше решил, че съм мъртва и че трябва да си създаде нов живот другаде, в Италия или Франция, както бе казвал толкова често? И нещо по-лошо: ако беше сметнал, че съм избягала с лорд Робърт и съм избрала позорен живот без него? Ако ме беше отхвърлил?

— Мога ли да му изпратя съобщение, когато го освободят? — попитах.

Лорд Робърт поклати глава.

— Ще трябва да му имаш доверие, че ще дойде и ще те намери — каза той бодро. — Той от верните мъже ли е?