Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Не е това, че той може да ме залови в изневяра — казах. — Въпросът е там, че не искам да му изменям.

— Ти му изменяш в сърцето си — каза весело Робърт. — Облягаш се на ръката ми, накланяш глава, отваряш устни за целувките ми. Той вече е предаден, госпожице-момче. Останалото е само осъществяване на желанието. Не е по-лошо от това, което вече си направила.

Усмихнах се на убедителната му логика, която служеше на собствените му интереси.

— Може би, но е погрешно. Милорд, казвам ви истината. Обожавам ви от деня, в който ви видях за първи път. Но обичам Даниел с истинска и почтена любов, и искам да му бъда добра съпруга, да му бъда вярна.

— Това между нас няма нищо общо с истинската любов, скъпа — каза той с простата си несдържана грубост.

— Знам — казах. — А сега искам любов. Похотта не ми е необходима. Искам любов. Неговата любов.

Той ме погледна: в тъмните му очи напираше смях.

— Ах, Хана, това е голяма грешка за жена като теб, която има възможност да постигне много и няма нищо за губене. Ти си най-близкото подобие на свободна жена, което съм познавал. Момиче, образовано много повече, отколкото е присъщо за пола му, съпруга, чийто съпруг е на цели мили от нея, жена с дарби, амбиция, с необходимия усет, за да ги използва, и с тяло на красива блудница. За Бога, момиче, стани моя любовница. Не трябва да се принизяваш до положението на съпруга.

Не можах да се сдържа и се изсмях.

— Благодаря — казах. — Но аз искам да бъда съпруга, без да се принизявам. Искам да избера Даниел, когато го намеря отново, и да го обичам вярно и от сърце.

— Но една нощ с мен ще ти достави такава наслада, знаеш — каза той, отчасти от суета, отчасти като последен опит.

— Напълно сигурна съм в това — казах, толкова безсрамна, колкото и той. — И ако не ме интересуваше нищо друго, освен удоволствието, тогава щях да ви умолявам за тази вечер и за всяка нощ след това. Но аз се влюбих, милорд, и никой освен любимия ми няма да ме удовлетвори.

Той отстъпи назад и ми направи красив, почтителен поклон, толкова нисък, сякаш се кланяше на кралица.

— Госпожице-момче, ти винаги надхвърляш очакванията ми. Знаех, че от теб ще стане прекрасна жена, но никога не съм очаквал, че ще стане изненадваща и почтена жена. Надявам се, че съпругът ти е достоен за теб, наистина се надявам. А ако не е…

Засмях се:

— Ако ми разбие сърцето за втори път, тогава ще се върна при вас толкова безсърдечна, колкото сте и вие самият, милорд — казах.

— Е, добре, споразумяхме се — каза той със смях и си легна сам.

След няколко дни негова светлост и Джон Дий бяха готови да се върнат в двора. Джон Дий щеше да отиде отново при епископ Бонър и да записва обвиненията и казаното при разпитите на стотици мъже и жени, обвинени в ерес. Щеше да гледа как ги изпращат на изтезания, а после, когато признаеха, щеше да гледа как ги изпращат на кладата.

Отидохме до конюшните заедно, за да проверим дали конете са готови за пътуването, и между нас увисна неловко мълчание. Никога нямаше да го попитам как събира сили да изостави тези безгрижни дни в провинцията и да се върне към работата си на палач.

Той проговори пръв:

— Хана, знаеш ли, по-добре е, че там съм съветник аз, по-добре, отколкото който и да е друг.

За миг не го разбрах, после си дадох сметка, че това беше заговор, нов заговор в рамките на друг заговор, сред големите заговори. По-добре беше поддръжниците и приятелите на принцеса Елизабет да бъдат разпитвани от Джон Дий, отколкото от човек, непоклатимо верен на кралицата, който държеше да види как всички те изгарят.

— Не знам как можете да го понасяте — казах простичко. — Жената, която видях, без нокти на пръстите на ръцете…

Той кимна и каза тихо:

— Да ни прости Господ. Съжалявам, че те арестуваха, Хана.

— Благодаря ви, че ме спасихте, ако това сте направили — казах неохотно.

— Не знаеше ли, че се застъпих за теб?

— В онзи момент не го разбрах напълно — казах предпазливо.

Джон Дий хвана ръката ми и я потупа.

— Права си. Имах по-голяма цел от това да спася живота ти. Но се радвам, че беше само докосната, а не пречупена от всичко това.

Влязохме в конюшнята. Там беше лорд Робърт, който наблюдаваше товаренето на една каруца с вещи, които му бяха нужни за покоите му в Ричмънд: един красив гоблен и няколко фини килима. Приближих се и го заговорих насаме.

— Ще ми пишете ли, за да ми съобщите как е кралицата? — попитах.

— Интересува те кой ще бъде наследникът?

— Интересува ме кралицата — казах. — Нямам по-верен приятел, откакто за първи път дойдох на служба при нея.