Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Какво правиш тук? — настоя Ейми, като влезе с отривисти крачки в стаята, обхващайки с поглед масата, свещите, пламъците, които мъждукаха, уловени от идващо от прозореца течение, свещените символи. — На какъв мръсен разврат си се отдал?

— Няма нищо подобно — каза уморено Робърт.

— Какво прави тя тук с теб? А той?

Той пристъпи напред и улови ръцете й.

— Милейди, това са моят приятел и моята вярна служителка. Молехме се заедно за моето благополучие.

Тя се отскубна от хватката му и замахна към него, със стиснати в юмруци ръце. После го заудря по гърдите.

— Тя е блудница, а той се занимава с черни изкуства! — изкрещя тя. — А ти си един лъжлив измамник, който ми е разбивал сърцето толкова пъти, че не мога да ги преброя!

Робърт я хвана за ръцете.

— Тя е моя вярна служителка и почтена омъжена жена — каза той тихо. — А доктор Дий е шамбелан на един от най-изтъкнатите духовници в страната. Мадам, умолявам ви да се овладеете.

— Ще се погрижа да го обесят за това! — изкрещя тя в лицето му. — Ще го разоблича като човек, който си има работа с дявола, а тя не е нищо повече от вещица и уличница.

— Няма да постигнеш друго, освен да станем за посмешище — каза той спокойно. — Ейми, знаеш каква си. Успокой се.

— Как мога да бъда спокойна, когато ме срамиш пред собствените си приятели?

— Не си посрамена… — започна той.

— Мразя те! — изпищя тя внезапно.

Джон Дий и аз се отдръпнахме към стената и хвърлихме изпълнени с копнеж погледи към вратата, обзети от желание да се озовем далеч от тази врява.

Тя се отскубна с вой от хватката му и се хвърли по очи на леглото. Крещеше от ярост, напълно обезумяла. Джон Дий и негова светлост се спогледаха стреснато. Чу се лек шум от разкъсване и аз осъзнах, че беше захапала покривката на леглото и я разкъсваше със зъби.

— О, за Бога!

Робърт я хвана за раменете и я повдигна от леглото. Тя веднага се хвърли като котка да забие нокти в лицето му. Робърт я сграбчи за ръцете и я притисна надолу, докато тя падна на пода, на колене в краката му: той стискаше здраво китките й.

— Познавам те! — нахвърли се тя върху него. — Ако не е тя, тогава е някоя друга. В теб няма нищо друго, освен гордост и похот.

Лицето му, разкривено от гняв, постепенно се отпусна, но той продължи да държи здраво ръцете й.

— Наистина съм грешник — каза той. — Но, слава на Бога, поне не съм обезумял.

Устата й потрепери, после тя отново нададе вой, като вдигна очи към суровото му лице: от очите й се лееха сълзи, от устата й се откъсваха ридания.

— Не съм обезумяла, болна съм, Робърт — каза тя отчаяно. — Поболях се от скръб.

Той срещна погледа ми над главата й.

— Доведи госпожа Одингсел — каза кратко. — Тя знае какво да прави.

Стоях като вкаменена, гледайки как Ейми Дъдли скърца със зъби и се гърчи в краката на съпруга си.

— Какво?

— Доведи госпожа Одингсел.

Кимнах и излязох от стаята. Половината хора от домакинството се навъртаха на площадката пред стаята.

— Вървете да си гледате работата! — казах рязко, а после затичах по дългата галерия. Открих госпожа Одингсел, седнала пред малък огън в един студен ъгъл на стаята.

— Нейно благородие плаче, а негова светлост ме изпрати да ви повикам — казах дръзко.

Тя веднага се изправи на крака, без да се изненада, и тръгна бързо надолу по галерията. Аз почти тичах до нея.

— Това случвало ли се е преди? — попитах.

Тя кимна.

— Болна ли е?

— Той лесно я разстройва.

Запечатах думите в ума си, предположих, че това са лъжите на предана служителка.

— Винаги ли е била такава?

— Когато бяха млади и влюбени, това минаваше за страст. Но тя беше спокойна единствено когато той беше в Тауър — с изключение на времето, когато принцесата също беше хвърлена в тъмница.

— Какво?

— Тогава се поболя от ревност.

— Та те бяха затворници! — възкликнах. — Едва ли са танцували заедно на балове с маски.

Госпожа Одингсел кимна.

— В нейното съзнание те бяха любовници. А сега той е свободен, и тя знае, че той се вижда с принцесата. Това ще й разбие сърцето. Не го казвам в преносен смисъл. Тя ще умре от това.

Бяхме пред вратата на доктор Дий. Сложих длан върху ръката й:

— Нейна болногледачка ли сте? — попитах.

— По-скоро неин пазач — каза тя и тихо влезе вътре.

За тази вечер се отказахме от гадаенето, но на другия ден, когато лейди Дъдли остана в стаята си и не се виждаше никъде, доктор Дий ме помоли за помощ при тълкуването на едно пророчество, което според него можело да се отнася за кралицата. Трябваше да му прочета поредица от привидно несвързани гръцки думи, които той внимателно написа. Всяка от тях имаше числена стойност. Срещнахме се в библиотеката — помещението беше леденостудено, защото не се използваше. Робърт поръча да запалят огън в огнището, а един слуга дойде и разтвори капаците на прозорците.